Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. П. ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 3166 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община - Ц. К. против решение № 26 от 16.02.2022г. по адм. дело № 290/2021г. по описа на Административен съд – Разград, с което е отменен отказа на кмета на Община – Ц. К. обективиран в писмо с изх. № 976 от 16.11.2021г., да завери молба-декларация на „ТЕДИ-2022“ ЕООД – гр. Разград с вх. № 2303 от 10.11.2021г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията в мотивите.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съгласно 8 от ПЗР на АПК във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК не са отстранени недостатъци в заявлението и е налице е спор за собственост върху имот публична общинска собственост. Претендира се прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция. Иска се отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски.

Ответникът – „ТЕДИ-2002“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Разград, [улица] адрес за кореспонденция: гр. Разград, [улица], в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на Административния съд.

Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

С обжалваното решение съдът е отменил отказа на кмета на Община – Ц. К. обективиран в писмо с изх. № 976 от 16.11.2021г., да завери молба-декларация на „ТЕДИ-2022“ ЕООД – гр. Разград с вх. № 2303 от 10.11.2021г. до нотариус за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване по давност на собствеността върху недвижим имот с идентификатор 27156.502.114 по КККР на [населено място], Община – Ц. К. представляващ дворно място с площ 12 785 кв. м., с посочване на трима свидетели и е изпратил преписката на кмета на Община – Ц. К. за ново произнасяне при спазване на дадените указания по приложението на закона. Към молбата е приложено удостоверение с изх. № У-61 от 22.04.2021г., от което е видно, че 8 557 кв. м. от имот с идентификатор 27156.502.114 по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-20/23.03.2016г. на Изпълнителния директор на АКГГ, ведно с постройката в него, не са актувани като общинска собственост.

С писмо с изх. № 976 от 16.11.2021г., издадено от кмета на Община – Ц. К. заявителят е уведомен, че е констатирано разминаване в описаната част на имота по отношение на площта му, която трябва да бъде 8 557 кв. м., а не 12 785 кв. м., поради което молбата-декларация няма да бъде заверена, докато не бъде коригирана площта на имота. Писмото е получено от заявителя на 24.11.2021г. чрез упълномощения му представител.

Съдът е приел, че кмета на Община – Ц. К. е отказал извършване на административна услуга – заверка на молба-декларация от „ТЕДИ-2022“ ЕООД – гр. Разград с вх. № 2303 от 10.11.2021г. за имот с идентификатор 27156.502.114 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-20/23.03.2016г. на Изпълнителния директор на АКГГ, представляващ дворно място с площ 12 785 кв. м., която да й послужи за снабдяване с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, като отказал посочване на трима свидетели. Съдът приел, че отказът представлявал индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който бил издаден от компетентен орган – кмет на общината, в чийто район се намирал недвижимият имот, в надлежна форма, с необходимото съдържание и при отсъствие на нарушени административнопроизводствени правила, но бил материално незаконосъобразен, поради което подлежал на отмяна на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

За да постанови този резултат съдът е приел, че по силата на чл. 587, ал. 2 от ГПК административният орган няма право да извършва преценка на обстоятелства, свързани с претендирано право на собственост, който факт подлежи на преценка единствено от нотариуса. Позовавайки се на съдебна практика, достигнал до извода, че при доказан правен интерес на заявителя на административният орган е длъжен в условията на обвързана компетентност да удостовери исканите факти и обстоятелства, включително да посочи трима свидетели, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни.

Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна.

Безспорно е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е поискал извършване на административна услуга, а именно заверка на молба - декларация, необходима му за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 ГПК. При установеното от фактическа страна и при анализ на производството по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс е изведен правилен извод за незаконосъобразност на отказа. Правилно съдът е установил от фактическа страна фактите по делото с оглед на представените доказателства. Правилно е прието, че в производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината следва да извърши заверката на молбата декларация и отказът по съображения относими към спор за собственост е незаконосъобразен.

Административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата-декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Следователно, административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителите да получат искания документ. Задължението му се изразява включително в издаване на удостоверение относно обстоятелството представлява ли имотът общинска собственост. Заверката на молбата-декларация всъщност означава административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот.

Налице е спор за правото на собственост върху част от процесния имот между дружеството „ТЕДИ-2022“ ЕООД, което иска да се снабди с констативен нотариален акт за собственост в охранителното нотариално (и безспорно) производство по обстоятелствена проверка, от една страна и общината, която се позовава на право на собственост върху част от имота, поради това, че към имот с идентификатор 27156.502.114 с площ от 8 557 кв. м. е включена и площта на съседни два имота с начин на трайно ползване пасище, мера – публична общинска собственост. Този спор за право на собственост не е предмет на съдебното производство.

Независимо от това, административният орган е длъжен да извърши поисканата административна услуга, като инкорпорира становището си, че имотът е общинска собственост и съображенията си за това, в образеца на молбата-декларация. В случая административният орган не е извършил исканата административна услуга, тъй като не е заверил приложената молба-декларация по образец. Този отказ е незаконосъобразен, защото независимо какво е изявлението на кмета на Община - Ц. К. по отношение на наличието на общинска собственост върху имота, той е длъжен да го отрази в представената молба-декларация по образец. След като кметът на района смята, че част от имота е общинска собственост, именно това волеиязление той следва да инкорпорира в молбата-декларация. Наред с това кметът на общината следва да изпълни и задълженията си за посочване на свидетели за извършване на обстоятелствената проверка, съгласно чл. 587, ал.2 ГПК. Крайната преценка дали са налице предпоставките за издаване на нотариален акт върху имота принадлежи на нотариуса.

При установеното от фактическа страна и при анализ на производството по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс е изведен правилен извод за незаконосъобразност на отказа. Правилно е прието, че в производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината следва да извърши заверката на молбата декларация и отказът по съображения относими към спор за собственост е незаконосъобразен.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски по делото за касационната инстанция. Няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, което е в минимален размер. Разноските за първата инстанция биха подлежали на присъждане от Административен съд Разград, стига да бяха поискани своевременно. Пропускът за това искане не може да бъде коригиран пред касационната инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение:

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 16.02.2022г. по адм. дело № 290/2021г. по описа на Административен съд – Разград;

ОСЪЖДА Община – Ц. К. да заплати на „ТЕДИ-2002“ ЕООД съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 350 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА