№ 201

гр.София, 27.09.2011

Върховният касационен съд на Република България, четвърто

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 39/ 2010 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С решение № 170/ 29.03.2011 г. на Върховният касационен съд, ІV г. о., по гр. д.№ 39/ 2010 г., по молба на Ю. В. П. е отменено влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 2501/ 2006 г. и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК молителят П. е подал молба, с която претендира допълване на решението на ВКС в частта за разноските. Според него следва да му бъдат присъдени разходите в производството по молбата за отмяна, състоящи се в държавни такси, банкови такси и адвокатско възнаграждение, общо 1 067,89 лв. Молителят поддържа, че ответните страни следва да бъдат осъдени да ги заплатят.

Ответниците по молбата за отмяна М. Й. К. и Л. Й. Т. оспорват искането. Според тях разноските по делото се възлагат с оглед изхода от спора, а производството по отмяна на влезли в сила решения не предопределя този изход, ако делото е върнато за ново разглеждане.

Върховният касационен съд приема, че молбата е неоснователна. Отговорността за разноски в производството се разпределя между страните по делото с оглед това, чие правно твърдение съдът е възприел и на чии искания е дал защита. Поради това разноските се възлагат с акта на съда по същество, с който приключва производството в съответната инстанция или с акта, който...