Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 17.06.2010 г. по гр. д.№ 612/2007 г. по описа на РС-Монтана, оставено в сила с решение от 7.12.2010 г. по гр. д.№ 282/2010 г. на Окръжен съд - Монтана е отхвърлен иска, предявен от И. А. Д. против [община] за признаване на ищеца за собственик и предаване владението на недвижим имот, представляващ част от УПИ І, кв. 127 по плана на града от 1990 г. с площ 1870 кв. м.

За да отхвърли иска възивният съд е приел, че се касае за имот, който е отнет без основание от държавата, но не са налице основанията за възстановяването му по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като имотът не съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Този извод е обоснован с данните, че по регулационния план част от имота е предвидена за изграждане на задънена улица, която е реализирана, а върху друга част са разположени постройки - павилиони, включени в Търговски комплекс - Общински базар. Съобразено е и обстоятелството, че за същия имот ищецът е подал и заявление за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Не са уважени доводите на ищеца за незаконосъобразност на действащия регулационен план относно предвижданията за откриване на задънена улица, както и за това, че поради временния характер на строителството на павилионите, те не са пречка за възстановяване на имота.

Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.

Като основание за допускане на касационно обжалване ищецът поставя следните въпроси- 1. считат ли се за възстановени по силата на закона свободни части от имот, отнет без законово основание по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, които не са застроени и от които може да се обособи самостоятелен имот и 2. счита ли се за свободна и съществуваваща в реални граници по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ тази част от имота, която може да се обособи в самостоятелен парцел и която не е застроена със сгради, трайно прикрепени към терена, а е заета от преместваеми обекти - павилиони. Ищецът поддържа, че по първия въпрос е налице противоречие с ТР № 1/ 1995 г. и ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК, както и с решения по конкретни дела на състави на ВКС - р.№ 653/ 17.12.2009 г. по гр. д.№ 660/ 2009 г. на ІІ г. о. и р.№ 1153/ 8.10.2008 г. по гр. д.№ 5002/2007 г. на V г. о., а по втория въпрос - с решение № 891/ 7.10.2008 г. по гр. д.№ 2709/2007 г. на І г. о., р.№ 1060/ 11.12.2008 г. по гр. д.№ 3891/2007 г. на І г. о., р.№ 1232/25.11.2008 г. по гр. д.№ 3587/2007 г. на ІV г. о. и р.№ 1485/ 26.02.2006 г. по гр. д.№ 5315/2007 г. на ІV г. о. на ВКС. Разглеждането на жалбата се основава на хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.

Ответникът - Общината [населено място] оспорва жалбата както по същество, така и относно наличие на предпоставки за допускането й до разглеждане.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

По делото е установено, че ищецът е наследник на Душко Г.- починал през 1923 г., който е притежавал имоти, описани в крепостен акт № 4/1895 г. с терен 2083 кв. м. и в крепостен акт № 6/ 1895 г. с терен 4000 кв. м. Според заключението на техническата експертиза част от имота, описан в крепостен акт №4/1895 г. попада по действащия регулационен план от 1990 г. в терена на Общински базар, част от 436 кв. м. се заема от сградата на ГУМ и тротоар пред нея, а друга част попада под улица - тупик. Имотът е завзет не по установения ред, поради което ищецът твърди че собствеността е възстановена по силата на закона на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Съгласно изискването на закона възстановяването настъпва когато имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден.

Поставените правни въпроси се свързват с това кога следва да се приеме, че имотът съществува реално, тъй като съдържанието на това понятие не е определено в закона. В този смисъл въпросите са съществени за изхода на делото и могат да обосноват допустимост на касационното обжалване, ако касаторът установи освен това, че те са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК или че по тях има противоречива съдебна практика - чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

По прилагането на ЗВСОНИ са приети ТР № 1/ 1995 г. и ТР № 6/2006 г., с които са разрешени по - голямата част от спорните въпроси, свързани с възстановяването на имотите по този реституционен закон. Относно изискването за реално съществуване на имота в ТР № 1/95 г. е уточнено, че е достатъчно имотът да съществува като обект на собственост до размерите, в които е бил отчужден, като извършените промени свързани с функционалното му предназначение, са без правно значение за действието на реституцията.

В ТР № 6/ 2006 г. е изяснено, че горните изисквания се отнасят и за по - късно въведеното основание за реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. По отношение на застрояването на имотите е разяснено кога е налице незаконен строеж, а именно такъв, извършен без надлежни строителни книжа.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че доводът за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, е неоснователен. Въз основа на установените по делото фактически обстоятелства, че съгласно плана от 1990 г. имотът попада в рамките на по-големия парцел за обществени мероприятия - парцел І, кв. 127, отреден за Съдебна палата, ГУМ и читалище, както и че улицата - тупик и обществения базар са реализирани, въззивният съд е обосновал извод, че имотът не съществува реално до размерите, в които е одържавен и затова не подлежи на възстановяване. Съществуването на отделни незастроени пространства между сградите на реализираното мероприятие не дава основание те да се считат свободни площи, годни за реституция. При поставяне на правните въпроси касаторът предпоставят условието, че се касае за свободни части от имота, от които може да се обособи самостоятелен парцел, но по делото е установено друго, а именно че няма такива свободни площи, тъй като дори и незаетата от павилионите на базара част представлява улица - тупик, която е част по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия и в този смисъл не е свободна площ, която да може да се възстанови. Имотът, одържавен по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ не съществува реално и когато е засегнат от ново законно строителство по смисъла на ТР № 6/ 2006 г., а в случая монтирането на павилионите е извършено с надлежните строителни книжа съгласно реда, предвиден в чл. 120 ППЗТСУ отм..

По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, изразена в двете тълкувателни решения № 1/95 г. и № 6/ 2006 г., поради което и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в представените решения се разглеждат хипотези и фактически положения, които позволяват възстановяване на имотите съгласно указанията, дадени в цитираните тълкувателни решения. Така например по р.№653/2009 г. е била налице свободна незастроена площ, незасегната от мероприятието и отговаряща на изискването за самостоятелен парцел по З. и затова е прието, че същата подлежи на възстановяване. Р.№ 1485/ 2009 г. се отнася до възстановяване на земеделска земя, а не по ЗВСОНИ, поради което не може да послужи като пример за противоречива практика. В останалите решения се разглеждат различни случаи на строителство върху одържавени имоти и се обсъжда дали строителството е законно или не, или дали се касае за временно строителство, като даваните от съда разрешения са с оглед на доказателствата по конкретните дела и разясненията в ТР № 1/ 95 г. и ТР № 6/ 2006 г., но по правните въпроси няма противоречиво произнасяне, което да обоснове допустимост на касационното обжалване.

На последно място следва да се посочи, че за същия имот на ищеца е определено обезщетение по реда на ЗОСОИ, а този ред съгласно чл. 3, ал. 3 ЗВСОНИ се прилага само когато имотът не може са се възстанови реално.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 7.12.2010 г., постановено по гр. д.№ 282/2010 г. по описа на Окръжен съд - Монтана.

Осъжда И. А. Д. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на [община] разноски за касационното производство в размер на 750 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: