Производството е по чл. 288 ГПК.

Кооперация „Света Б.” със седалище и адрес на управление [населено място] е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV В въззивен състав от 25.08.2010г. по гр. д.№ 3756/2009г.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ответникът [фирма] [населено място] не е подал писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК.

Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 28 състав от 10.04.2008г. по гр. д.№ 14551/2006г., с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени от Кооперация „Света Б.” [населено място] против [фирма] [населено място] за осъждане на ответника да предаде владението на склад, построен в имот пл.№ 22 кадастрален лист 556 по неодобрен кадастрален план на [населено място], Индустриална зона, Г. И. І част, както и обезщетение за ползването на имота от 01.12.2003г. до 03.11.2006г., в размер на 5200лв. на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва до датата на окончателното плащане на задължението.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС – решение № 2419 от 13.10.1960г. по гр. д.№ 3461/1960г. тъй като са изложени мотиви само по първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.

В цитираното от касатора решение се съдържа тълкуване на чл. 108 ЗС и на разпоредбата на чл. 127 ГПК отм. за разпределяне на доказателствената тежест между страните по ревандикационния иск като са изброени кумулативните предпоставки, които следва да докаже ищецът. Изрично е посочено, че липсата на която и да е от тези предпоставки води до неоснователност на иска. В обжалваното решение въззивният съд не е дал различно тълкуване на разпоредбата на чл. 108 ЗС, той е разгледал първата от предпоставките и след като е установил, че ищецът не е доказал правото на собственост върху спорния обект е приел, че това е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен, а това от своя страна води до неоснователност на обусловения иск по чл. 59 ЗЗД.

Не е налице противоречие и с решение № 404/1995г. на ВС, І г. о. съгласно което за да се приеме, че собствеността на един имот е придобита по давност не е достатъчно да е изтекъл срока по чл. 79 ЗС, необходимо е владелецът да се е позовал на давността. В случая такова позоваване има със снабдяването на РПК”Н.” с нот. акт 85/1977г., с който е призната за собственик по давност върху дворно място с площ от 980 кв. м., съставляващо имот пл.№7 по плана на [населено място] кв. 18. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е обсъдил този нотариален акт и е зачел правното му действие като е приел, че той легитимира за собственик РПК”Н.”, следователно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД не е тълкувана противоречиво с решение № 404/1995г. на ВС, І г. о.

В. съд не е обсъждал въпроса за правоприемството между кооперативните организации на основание чл. 13 ал. 2 и чл. 15 ал. 2 ЗКО отм. и не е било необходимо да го обсъжда, защото решаваща за спора е констатацията на вещите лица, онагледена и с комбинирана скица, че сградата, предмет на ревандикационния иск не е попадала в имот пл.№7, за който РПК”Н.”, на която твърди, че е правоприемник Кооперация „Света Б.”, се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност. Щом като праводателят не е собственик, независимо от настъпилото правоприемство, собствеността не може да бъде придобита от новоучредената кооперация. Следователно въпросът за тълкуването на разпоредбите на чл. 13 ал. 2 и чл. 15 ал. 2 ЗКО отм. не е обуславящ крайния резултат на делото и не е налице общото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Наличието на останалите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск също не са от значение за решаването на спора. Както вече се посочи уважаването на иска изисква и трите предпоставки да са доказани, следователно отсъствието на първата –правото на собственост на ищеца изключва възможността искът да бъде уважен, независимо дали ответникът ползва имота на правно основание.

По изложените съображения не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV В въззивен състав от 25.08.2010г. по гр. д.№ 3756/2009г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: