N 355

гр. СОФИЯ, 13.07.2011г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

частно гражданско дело N 90/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от К. А. Н. против определението на Окръжен съд Монтана от 01.02.2011г. по гр. д.№ 54/2010г.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение Окръжният съд М. е отказал да уважи искането на К. А. Н. за допускане обезпечение на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и 86 ЗС общо в размер на 3316.245лв. чрез налагане на запор върху дяловете на ответното дружество [фирма] [населено място] като е изложил съображения, че след като е уважено искането за обезпечение чрез запор на паричните средства по банковата сметка на ответника в [фирма] не следва да се уважава искането за втора обезпечителна мярка – запор върху дяловете на дружеството, а и самите дялове удостоверяват вземания на трети лица – съдружници от имуществото на ответното дружество.

В частната жалба се поддържа, че определението противоречи на установената съдебна практика и на чл. 113 ТЗ съгласно която съдружниците отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството, то допуснатото обезпечение чрез налагане на запор по сметката на [фирма]. Поддържа се, че е възможно дружеството да открие друга банкова сметка и отказът да се допусне и второто поискано обезпечение ще затрудни...