Решение №7205/18.07.2022 по адм. д. №3078/2022 на ВАС, VII о., докладвано от председателя Даниела Мавродиева

РЕШЕНИЕ № 7205 София, 18.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М. ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 3078 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ (ОПРСР) 2007-2013 г., подадена чрез юрисконсулт Вардарова, против Решение № 7954/31.12.2021 г. по адм. дело № 2415/2021 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което по жалба на „Б. С. Ф. ООД, с [ЕИК], е отменено Решение № РД-29/27.01.2021г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Мотивира становище, че са налице сочените в административния акт нарушения, обосноваващи определянето на финансова корекция в тежест на „Б. С. Ф. ООД, в качеството му на бенефициер по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по ОПРСР 2007-2013 г. Твърди, че е налице финансово отражение на нарушението и че законосъобразно е определен и размерът на финансовата корекция. По тези съображения счита, че е било налице основание за определяне на финансова корекция, а приемайки обратното, съдът е постановил неправилно съдебно решение, което моли да се отмени, а първоинстанционната жалба – да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.

Ответникът – „Б. С. Ф. ООД, в писмен отговор до съда, обосновава извод за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на първата инстанция. Претендира присъждането на съдебни разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на „Б. С. Ф. ООД Решение № РД-29/27.01.2021г., издадено от изпълнителния директор на ИАРА, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 56 817,30 лева, представляваща корекция в размер на 4 % от стойността на преизчислена безвъзмездна финансова помощ по Договор № 82/01.06.2012г., с предмет „Изграждане и оборудване на обект за морски аквакултури-ферма /инсталация/ за култивиране на черноморски миди „Т. Т. по мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата“, приоритетна ос 2 “Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Р. Б. финансирана от Европейски фонд за рибарство 2007-2013г.

За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна следното:

На 01.06.2012 г. г. между „Б. С. Ф. ООД и ИАРА, като Управляващ орган е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. „Производствени инвестиции в аквакултурата“, приоритетна ос 2 „Аквакултура. Риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ по ОПРСР за програмен период 2007-2013 г., за проект „Изграждане и оборудване на обект за морски аквакултури - ферма(инсталация) за култивиране на черноморски миди „Транс топола“.

Размерът на помощта съгласно чл. 4, ал.1 от договора е в размер на първоначална стойност 1 592 287,87 лв., представляващи 60% от целия размер на одобрената инвестиция, от които 75% в размер на 1 194 245.92 лева се осигуряват от Европейския съюз (ЕС) и 25% в размер на 398 071.97 лева от държавния бюджет на Р. Б. Срокът за реализация на проекта е до 01.05.2014 г. и същият започва да тече от датата на сключване на договора. Съгласно чл. 14, ал. 4 от договора бенефициерът се е задължил за срок от пет години да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, да не продава, дарява или преотстъпва ползването им, да не променя местоположението им, да не преустановява подпомаганата дейност, като наред с това е поел и задължение да предоставя на управляващия орган и други държавни контролни органи всяка поискана информация, свързана с предмета на инвестицията.

С писмо с изх. № 26-00-1305/11.11.2020 г. на изпълнителния директор на ИАРА е открито производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Производството е открито след установяването на нарушение по смисъла на чл. 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 41 от Наредба № 6/03.05.2012 г., чл. 14, ал. 4, т. 1 и чл. 34, във връзка с чл. 11 и чл. 35 от ДБФП № 82/01.06.2012 г. Констатирано е, че нарушението се изразява в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез изпълнение на производствената програма, съгласно таблица 4 от Инвестиционното намерение, част Б, неразделна част от заявление за кандидатстване с вх. № ЕФР-08-16/26.03.2012 г. и действително декларираното количество продукция. Установеното неизпълнение на производствената програма за втора производствена година, заложена в таблица 4, спрямо действително декларираното по счетоводни документи количество произведена продукция за 2016г. е 62,13 %. Така описаното нарушение представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ.

Нарушението е установено в резултат на осъществен контрол от ИАРА в качеството й на управляващ орган на ОПРСР. За констатираното нарушение е подаден Сигнал за нередност вх. № Z-19170/16.11.2017 г.

Извършена е административна проверка на документите и данните, приложени към сигнала за нередност. Прието е, че установеното нарушение представлява нередност по смисъла на ДР на § 1, чл. 1 и чл. 2 от Наредба за определяне процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, чл. 3, б. „р“ от Регламент (ЕО) №1198/2006 на Съвета от 27.07.2006 г. След приключването на административната проверка е регистрирана нередност с HHH2018/EEF/ 000003 с финансова стойност 56 817,30 лв., представляваща финансова корекция в размер на 4 % върху 1 420 432,45 лв. (стойността на преизчислената БФП към момента на констатиране на нарушението). По регистрираната нередност няма влязъл административен акт към момента на издаване на процесното решение.

С писмото за откриване на производство по налагане на финансова корекция бенефициентът е уведомен за констатираното нарушение, както и за размера на финансовата корекция. От същия са постъпили писмени възражения, които са приети от УО за неоснователни.

Издадено е Решение № РД-29/27.01.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с което на „Б. С. Ф. ООД, е определена финансова корекция в размер 56 817,30 лв.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с установената в чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, но при допуснато нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Според съда е налице разминаване между съдържанието на нормата от закона, сочена като правно основание за налагане на финансова корекция и мотивите на органа в обжалвания акт, чрез които обосновава извод за състав на сочената квалификация. Последната се свързва с неизпълнение на одобрени индикатори и по никакъв начин мотивите за неизползване на активи по проекта по предназначение в рамките на пет години от датата на решението за финансиране не се явяват обосноваващи я. Посочената като нарушена разпоредба на чл.40, ал.1, т.1 от Наредба № 6/2012 г. също не съответства на фактите по делото, тъй като касае използването на активите по предназначение, като тя и не попада в правната квалификация на нередността по чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ.

С тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспореното решение на РУО на ОПРСР 2007-2013 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие и спазването на законоустановената форма на постановения административен акт от неговия издател.

В случая органът е посочил като правно основание за издаване на акта разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ.

Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ установява състав на нередност, който се явява изпълнен при установено неизпълнение на одобрените индикатори. За формулиране на извод относно възможността за субсумиране на фактите под хипотезата на тази нередност, на първо място, следва да се изясни съдържанието на използвания в текста й термин „индикатор“.

Законът не съдържа легална дефиниция на понятието „индикатор“, поради което при съобразяване с правилата, заложени в чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) (Указ № 883), значението му следва да се извлече от смисъла, който му се придава на общоупотребимия български език. Видно от определението, дадено в Българския тълковен речник, изд. „Наука и изкуство“, София, 2018 г., стр. 326, „индикатор“ е дума от мъжки род, която има следните две значения: 1. спец. измерителен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо; и 2. показател. В конкретния случай, доколкото става въпрос за изпълнение на индикатори по сключен БФП, а последният, видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕФСУ, съдържа наименование, стойност, основни дейности, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се предоставя подкрепата, следва, че индикаторите по него обхващат обектите на финансиране и предмета на инвестицията.

В съответствие с правилото на чл. 14, ал. 1, вр. Приложение № 1 от Наредба № 6/2012 г. одобряването на проекта за финансиране е предхождано от подаването на заявка от бенефициера, с приложение на инвестиционно намерение, което се изготвя по образец и съдържа точно определени параметри, част от които структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, както и анализ на приходите и разходите след реализацията на инвестиционния проект. В т. 3. 1. Приложение № 1 към Наредба № 6/2012 (Таблица 4) е установено съдържанието на планираната производствена програма след реализацията на проекта, като е видно, че стойностните показатели, подлежащи на попълване в отделните графи, касаят обстоятелства като „вид на продукцията/услугите по години“, „мярка“, „количество“, „единична цена (в лева)“ и „стойност (в лева)“. Следователно и в контекста на настоящия правен спор именно тези показатели представляват „одобрените индикатори“ по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ.

Оспореният административен акт е фактически обоснован с констатацията, че бенефициерът е допуснал нарушение, изразяващо се в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма (ПП) в обема, заложен в Таблица № 4 от инвестиционното намерение (ИН), част Б. Визираното неизпълнение, обаче, не може да доведе до основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, тъй като то не е заложено изначално като индикатор за изпълнение на проекта.

Липсата на установени показатели относно използването на придобитите активи по предназначение води до извода, че начинът, по който това действително се е случило, е ирелевантен факт относно съставомерността на евентуална нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. За да бъде индикатор по смисъла на посочената разпоредба, дадено обстоятелство трябва да е включено в инвестиционното намерение, респ. производствената програма, а за да е налице и хипотезата, обуславяща приложението й, е необходимо да е установена разлика в заложените стойности и действителното положение. Тъй като в случая не става въпрос нито за вид на продукцията, нито за количество, нито за цена или крайна стойност на реализирания продукт, а за използване на актива, придобит по проекта, по предназначение, е правилен изводът на АССГ за несъответствие между посочените в акта фактически основания и вменената нередност. Действително, в акта е изложено, че е установена разлика между заложените количества миди за продажба и реализираната продукция за съответната производствена година. Не се спори, че в ИН е заложена реализацията на определено количество миди през втората производствена година, а на практика е било реализирано значително по-малко такова. Това твърдение обаче съвсем ясно е привързано към констатацията за неизползване на актива, като от формулировката на нарушението като цяло следва недвусмислен извод, че същото е посочено като означение на резултата от неизползването на актива, а не като отделен факт, който да обоснове приложението на правното основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Обърната е логиката на производствения процес. Ноторно е, че активът се използва, за да се произведе продукт, а не обратното, поради което причината, посочена от органа, за неизползване на актива, първо – е нелогична предвид систематиката на процеса като цяло, и второ – е неспособна да опровергае извода на съда за некореспондиране на фактите с изложените в акта правни съображения.

Изложеното налага споделяне на мотивите на АССГ относно извода за липса на установена нередност, квалифицирана по състава, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ.

При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав счита, че не са били налице материалноправните предпоставки, констатирани от органа, за определяне на финансова корекция. Последният, в противоречие с приложимите разпоредби от материалния закон, е посочил като правно основание на нередността чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, но я е обосновал от фактическа страна с несъответстващи на състава й твърдения. Ето защо като е отменил оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящатата съдебна инстанция, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева – платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7954/31.12.2021 г. по адм. дело № 2415/2021 г. по описа на Административен съд София град

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури да заплати на „Б. С. Ф. ООД, с [ЕИК] разноски за касационната инстанция в размер на 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева – платено адвокатско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Дело
  • Даниела Мавродиева - председател и докладчик
  • Весела Андонова - член
  • Калина Арнаудова - член
Дело: 3078/2022
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Седмо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...