Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. П. ЧЛЕНОВЕ:

СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВАРОСЕН ВАСИЛЕВСЛАВИНА В. Н. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 3132 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието срещу Решение № 1245/10.02.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) постановено по адм. дело № 11419/2021 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Министъра на правосъдието срещу Решение по т. 4 от Протокол № 36 от заседание на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 19.10.2021 г.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения оспорва изводите на първоинстанционния съд, че при постановяване на решението на СК на ВСС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че оспореното решение на СК на ВСС е постановено в съответствие с материалния закон. Сочи, че съдът не е обсъдил всички изложени от него доводи и възражения. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което да се отмени изцяло Решение по т. 4 от Протокол № 36 от заседание на СК на ВСС, проведено на 19.10.2021 г., алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Д.. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Д., юрк. К.-Урумова и юрк. Р..

Ответникът по касация – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. В съдебно заседание поддържа писмения отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от юрк. З. и юрк. К..

Ответникът по касация А. М. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Д..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Петчленен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на министъра на правосъдието решаващият съд е приел, че Решение по т. 4 от Протокол № 36 от заседание на СК на ВСС, проведено на 19.10.2021 г. е постановено без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила (в тази връзка за неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за допуснати такива), в предвидената форма и е мотивирано. По възраженията на жалбоподателя, че е нарушен материалният закон и целта на закона е приел, че те са неоснователи, а обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и неговата цел.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Решението не е необосновано, като съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките които не са установени от закона. Събраните по делото доказателства са обсъдени, като съображенията на решаващият съд са последователни и логични и почиват на правилен анализ на доказателствата и установените въз основа на тях факти.

По фактическите установявания на съда страните не спорят. По делото е установено, че дисциплинарното производство е започнало по предложение на министъра на правосъдието от 07.02.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание на А. М. в качеството му на съдия от Специализирания наказателен съд (СНС) за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с публично изявление на държавния секретар на САЩ – М. Помпео, за налагане на забрана за влизане в САЩ на А. М. заради участието му в сериозна корупция. В предложението са изложени мотивите на вносителя, подробно възпроизведени от решаващия съд. Направено е искане СК на ВСС да освободи от длъжност съдия Миталов поради накърняване престижа на съдебната власт за допуснати от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ с налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ.

На 06.02.2020 г. СК на ВСС е провела заседание за разглеждане изявлението на държавния секретар на САЩ, като е изискана, чрез Министерството на външните работи на Р. Б. допълнителна информация от американска страна по повод публично оповестеното на 05.02.2020 г. на интернет страницата на посолството на САЩ в Р. Б. изявление на държавния секретар на САЩ. На същото заседание е изискана информация от Главния прокурор на Р. Б. Инспектората към ВСС (ИВСС) и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), за образувани проверки срещу съдия Миталов, дали е образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер и дали са постъпвали сигнали и жалби срещу А. М. за извършени от него нарушения и/или престъпления.

На 14.02.2020 г., в изпълнение указания на „Комисия по дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към ВСС“ към СК на ВСС и на СК на ВСС, е постъпило допълнение към предложението на министъра на правосъдието за освобождаване от длъжност на съдия Миталов, подробно обсъдено от съда. В предложението е посочено, че действията на съдия Миталов, с които е разрешил напускането на пределите на страната на Н. М. за определен период 01.11.2019 г. – 05.11.2019 г. са в разрез с процесуалните правила и следва да се квалифицират като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ.

След образуване на дисциплинарното производство, с решение на СК на ВСС от 18.02.2020 г. е уведомен съдия Миталов, с връчване на копие от решението, подадено е възражение от него и му е осигурена възможност за участие в дисциплинарното производство и организиране на защита.

Дисциплинарният състав (ДС) е приел предложението за допустимо с оглед срокове и съдържание. По основателността му ДС се е произнесъл с Решение № ВСС-11543/27.07.2021 г. по дисциплинарно дело № 4/2020 г. От фактическа страна е прието, за установено, че на 21.10.2019 г. в СНС е депозирано искане, в което е посочено, че се подава по реда на чл. 68, ал. 6, вр. с ал. 5 НПК от адвокати, защитници на Н. М. - обвиняем по досъдебно производство № 133/2019г. по описа на СО-СП пр. пр. № 1373/2019г. по описа на Специализираната прокуратура (СП), с което се иска разрешение обвиняемият да напусне пределите на Р. Б. Искането е по повод наложена от прокурор при СП с постановление от 10.09.2019 г. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р. Б. на основание чл. 68, ал. 1 НПК и се отправя искане тази мярка да бъде отменена. На 22.10.2019 г. искането е изпратено в СП за окомплектоване с материалите по делото със съпроводително писмо от 22.10.2019 г., подписано от административния ръководител на СНС и е заведено в СП на 23.10.2019 г. С писмо изх. номер на СП от 24.10.2019 г. от СО-СП е изискано досъдебно производство № 133/2019 г. и със съпроводително писмо от 25.10.2019г. в СП е изпратено ДП № 133/2019г. постъпило в СП на 28.10.2019г. и заведено в деловодството с вх. № 30501/28.10.2019 г. На същата дата досъдебното производство е изпратено в СНС с писмо от 28.10.2019г. Кореспонденцията между СНС и СП, по повод постъпилото искане по реда на чл. 68, ал. 6 вр. с ал. 5 НПК, се е водила изцяло в писмен вид, не са водени разговори със съдия от СНС или съдебни служители, наблюдаващият прокурор е бил в командировка, поради което друг прокурор, разпитан като свидетел пред ДС, е окомплектовал материалите в съответствие с установения ред и организация за окомплектоване и изпращане на дела в СНС при изискването им от съда. На 28.10.2019 г. е образувано дело с ограничен достъп ч. н.д. № 4041/2019 г. по описа на СНС, НО, Х състав. Според съдържанието на протокола за избор на докладчик делото е разпределено на съдия А. М., като разпределението е извършено измежду дежурните съдии. Разпределението е извършено от Н. Д., оправомощен със Заповед № АС-89/2.06.2016г. на председателя на СНС да образува частни наказателни дела (ч. н.д.), които се разглеждат от дежурни съдии. На тях се разпределят всички наказателни дела по които се налага незабавно произнасяне – т. 18 от Вътрешните правила за случайно електронно разпределение на делата и натовареността на съдиите от СНС. С определение от 28.10.2019 г. по н. ч. д. № 4041/2019 г. съдия Миталов се е произнесъл по искането, като е разрешил на Малинов да напусне страната за времето от 01.11.2019 г. до 05.11.2019 г., което е окончателно и не подлежи на обжалване. На 01.11.2019 г. е изпратен сигнал от прокурор М. М. и наблюдаващ прокурор по ДП № 133/2019 г. чрез административния ръководител на СП до главния прокурор на Р. Б. в който е изразено становище, че е налице незаконосъобразно произнасяне от СНС в определението по ч. н. д. № 4041/2019 г., който е заведен в деловодството на Прокуратурата на Р. Б. и изпратен на ИВСС с искане за извършване на проверка по образуването и движението на ч. н.д. № 4041/2019 г. на СНС, като се прецени наличието на основания по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ или по чл. 197, ал. 5, т. 3 ЗСВ. По постъпилия сигнал е образувана преписка в ИВСС, извършена е проверка, приключила със становище, че не са установени нарушения по чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗСВ, поради което не се налага проверка по чл. 56, ал. 1 ЗСВ, включително няма данни за изготвяне на проверка по чл. 197, ал. 5, т. 3 ЗСВ. От Главния прокурор на Р. Б. е постъпила информация, че не са постъпвали жалби или сигнали, съдържащи данни за извършено престъпление от съдия А. М., както и че няма данни същият да е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление. От датата на встъпване в длъжност на съдия А. М. не са постъпвали предложения за образуване на дисциплинарно производство, както и че към 02.04.2020 г. съдия Миталов няма наложени дисциплинарни наказания с влязло в сила решение. При тези фактически установявания ДС от правна страна е приел, че не може да бъде направен обоснован извод, съдия А. М. да е извършил твърдените от вносителя на предложението нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ. По отношение произнасянето по ч. н. д. 4041/2019 г. ДС е приел, че съдията е действал в рамките на своята правораздавателна компетентност и в изпълнение на възложените му функции, като е приложил процесуалния и материалния закон в рамките на тази компетентност и функции. Въпросите дали има нарушение на закона в това произнасяне е предмет на преценка само ако е израз на превратно упражняване на правораздавателната компетентност граничеща с произвол, каквото поведение е прието, че не се установява. Не са установени умишлено поведение и нарушаване на служебните задължения, като е изложено съображение, че съдия Миталов е възможно да е допуснал неправилно тълкуване и приложение на материалния и/или процесуалния закон, но не може да се приеме, че това е направено умишлено. Поради това в случая е прието, че действията на съдията по приложение на закона попадат в обхвата на защитата на съдийската независимост и не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения, представляващи дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. По отношение твърдяното дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, изразяващо се уронване престижа на съдебната власт в резултат на оповестяване името на съдия А. М. от държавния секретар САЩ, заради участието му в сериозна корупция, който в качеството му длъжностно лице е участвал в корупционни действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България, ДС е приел, че за да е налице дисциплинарно нарушение следва установяване на действие или бездействие, включително нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), което да е довело до накърняване престижа на съдебната власт. Предпоставките следва да са налице кумулативно и по делото не се установява такива действия насочени към такъв резултат. Публичното оповестяване от държавния секретар на САЩ с оглед наличните доказателства по делото е твърдение и не е подкрепено с доказателства. Няма и влязла в сила присъда или друг акт с такова съдържание и не са постъпвали сигнали за такова негово поведение, поради което е в сила презумпцията на невиновност по чл. 16 НПК. Дисциплинарният състав се е произнесъл и по твърденията от вносителя за корупция в размер на 5000 лева по повод резултата от ч. н. д. 4041/2019 г. като при липса на доказателства и актове в такъв смисъл отново е приел действие на презумпцията за невиновност.

При тези изводи ДС е внесъл предложение до СК на ВСС да не наложи на дисциплинарно наказание на А. М. - съдия в СНС по предложението на министъра на правосъдието.

Решението на ДС е подписано с особено мнение от един от членовете му, който е изразил становище, че предложението на министъра на правосъдието е основателно, не е съгласен с мнението на мнозинството, счита нарушенията за доказани от обективна и субективна страна, като смята, че следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание.

На заседанието на 31.08.2021 г. СК на ВСС по Протокол № 31 е приела решение по т. 2.1, че приема предложението на мнозинството на ДС за допустимост на предложението, по т. 2.2 не е взела решение по предложението на мнозинството на ДС за неналагане на дисциплинарно наказание и по т. 2.3 не е приела предложението за налагане на дисциплинарно наказание, като на основание чл. 33, ал. 4 е счела предложението за отхвърлено. С последващо решение от същото заседание по т. 2.4 е отменила решението си по т. 2.3, поради липса на предмет. По т. 2.5 е отложено произнасянето по т. 2 по решение на ДС по дисциплинарно дело № 4/2020г. по описа на ВСС за следващо заседание на 21.09.2021 г.

На заседанието на 21.09.2021г. по протокол № 32 са взети решения по т.5.1, че не приема предложението на дисциплинарния състав за неналагане на дисциплинарно наказание на А. М. - съдия в СНС, по предложение от 7.02.2020 г. на министъра на правосъдието, уточнено на 14.02.2020г. като на основание чл. 33, ал. 4 изречение второ от ЗСВ същото да се счита за отхвърлено. По т. 5.3 е прието на основание чл. 320 ал. 5 ЗСВ, поради направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20% за срок от една година, че отлага произнасянето по дисциплинарно дело № 4/2020г. по описа на ВСС за следваща дата - 05.10.2021 г., като в последствие произнасянето е отложено за 19.10.2021 г.

На заседанието на 19.10.2021г. по протокол № 36 по т.4 е взето решение „Не приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2ЗСВ - „намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20% за срок от една година“ на А. М. - съдия в Специализирания наказателен съд. Решение е взето с 5 гласа „ЗЗД“ и 5 гласа „ПРОТИВ“.

В приложените по делото протоколи от заседанията на СК на ВСС се констатират изказвания, относно това налице ли е извършено дисциплинарно нарушение, което е основание да бъде наложено дисциплинарно наказание и относно това, че не е налице извършване на дисциплинарно нарушение, поради което не следва налагането на дисциплинарно наказание.

С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че при вземане на процесното решение, с оглед разпределението на гласовете при вземането му - 5 гласа „ЗЗД“ и 5 гласа „ПРОТИВ“, е налице решение за отхвърлянето му. Съгласно чл. 320, ал. 3 ЗСВ съответната колегия на ВСС може: 1. да наложи предложеното от дисциплинарния състав, съответно от вносителя на предложението, наказание; 2. да отхвърли предложението на дисциплинарния състав, съответно на вносителя на предложението, за налагане на дисциплинарно наказание и: а) да не наложи дисциплинарно наказание; б) да наложи по-леко наказание, включително и дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1; в) да наложи по-тежко наказание.

Съгласно чл. 320, ал. 6 ЗСВ решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което се налага дисциплинарно наказание, се приема с мнозинство, не по-малко от осем гласа за съдийската и не по-малко от шест гласа за прокурорската колегия, а решението на пленума на Висшия съдебен съвет – с не по-малко от седемнадесет от гласовете на неговите членове.

В случая доказателствата по делото показват, че СК на ВСС не е могла да вземе с необходимото мнозинство, както решение с което да приеме предложението на ДС за неналагане на наказание, така и след като е отхвърлила предложението на ДС, предложението да бъде наложено по-леко наказание. Именно защото не е постигнато изискуемото от закона мнозинство не е взето решение, по което и да е от предложенията, поради което доводите в касационната жалба, че законът не предвижда възможност решението на СК да бъде взето при равен брой гласове, са неоснователни. Законът за съдебната власт изрично в чл. 33, ал. 4, изр. второ предвижда, че когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36. Именно поради недостигане на необходимото мнозинство не се е стигнало до вземане на решение не само на заседанието на ВСС на 19.10.2021 г., което е предмет на процесния съдебен спор, но и на предходните заседания.

Не отговаря на събраните по делото доказателства твърдението в касационната жалба, че при равен брой гласове и при наличие само на мотиви в посока налагане на наказание на магистрата поради установено и извършено от него дисциплинарно нарушение не ставало ясно, защо ВСС дава превес на гласувалите против налагане на наказанието. В подкрепа на налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ в протокола от проведеното на 19.10.2021 г. заседание не е отразено изказване на член на СК на ВСС. Отразено е изказване на А. Д., която е изразила съображенията си, защо ще гласува против предложението за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ. Отразено е и изказване на Г. Ч., който е изразил становище, че не подкрепя налагането на наказание, като препраща към мотивите от предходните заседания. В Протокол № 32 от заседание на СК на ВСС проведено на 21.09.2021 г. е отразено изказване на В. И., което е в подкрепа на налагането на дисциплинарно наказание на съдия Миталов, като е заявено, че тя не подкрепя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Отразено е и изказване на Д. М., която е членът на ДС подписал решението на ДС с особено мнение, която се присъединява към становището на В. И.. Именно на това заседание е предложено налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ и е взето решение, че не се приема предложението на ДС за неналагане на дисциплинарно наказание на А. М., по предложението на министъра на правосъдието и на основание чл. 33, ал. 4 ЗСВ е прието, че то е отхвърлено.

Вярно е, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви по възражението, че едно от решенията на СК на ВСС по същото дисциплинарно дело по т. 2 от протокол № 31 от заседание на СК на ВСС проведено на 31.08.2021 г. е отменено, тъй като е взето при равен брой гласове. Нарушението не е съществено, защото дори и да беше обсъдено, това не би довело до различен правен резултат. Решението по т. 2.3 от цитирания протокол е отменено, не защото е взето с равен брой гласове, а защото е прието, че то е без предмет, тъй като е останало неизяснено какво точно е предложено за гласуване, като в протокола са отразени изказванията в тази връзка, което следва да се приемат за мотиви за отмяната на приетото по рано решение по т. 2.3.

Не отговаря на доказателствата по делото, твърдението на касатора, че са налице само мотиви (изказванията на членовете на СК на ВСС) в подкрепа на налагане на наказание, както и че членовете на СК са приели изложените от Имова обосновани аргументи в подкрепа на тезата за доказаност на процесното дисциплинарно нарушение. Отразеното в протоколите от заседанията на ВСС показват сериозната дискусия, която е проведена при вземане на всяко от решенията на отделните заседания, за да се стигне и до процесното решение, като протоколът от заседанието на 19.10.2021 г. съдържа само изказвания против налагане на предложеното наказание. Протоколите отразяват както изказвания в подкрепа предложението на ДС за неналагане на дисциплинарно наказание, така и в подкрепа на налагане на наказание, вкл. по-лекото предложено. Проведените дебати, отразени в протоколите, показват липсата на категорично формирано мнозинство по което и да е от решенията, поради което правилно от ВСС и от решаващия съд и предвид общата разпоредба на чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ е прието, че резултатите от гласуването на 19.10.2021 г. водят до решение „НЕ ПРИЕМА предложението за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ – „намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20% за срок от една година“ на А. М. – съдия в Специализирания наказателен съд“, доколкото това е последното предложение, предвид чл. 320, ал. 3, т. 2, буква „б“ ЗСВ, което е подложено на гласуване. Предвид чл. 320, ал. 7 ЗСВ мотивите на взетото решение представляват изказванията направени по време на заседанията на ВСС. На заседанието на 19.10.2021 г. мотиви против предложението са изложили двама от членовете на ВСС. Тези изказвания следва да се приемат за мотиви, защо не се приема предложението.

В обобщение видно от отразеното в протоколите от заседанията на СК на ВСС са налице мотиви, от които е ясно защо не е прието предложението на ДС, защо не е прието предложението на министъра на правосъдието и защо не е наложено наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ. Възражението на касатора за немотивираност на решението на СК на ВСС, което не било отчетено от решаващия съд, е неоснователно. До неналагане на наказание се е стигнало поради липсата на необходимото мнозинство за вземане на решение. Макар и пестеливо доводите на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател) за немотивираност на решението са обсъдени, поради което е неоснователно възражението му, че от решаващия съд не са обсъдени доводите му в тази връзка.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение съответства на материалния закон, като към мотивите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Доводът си, че решението не съответства на материалния закон касационният жалбоподател обосновава с твърдението, че СК на ВСС е приела за мотиви на решението си изказването на В. И.. По изложените по-горе съображения, това възражение се явява неоснователно. Действията на съдия Миталов при постановяване на Определението от 28.10.2019 г. по ч. н. д. № 4041/2019 г. по описа на СНС са такива по разглеждане на делото и изпълняване на правораздавателната му функция. Липсват каквито и да е доказателства, че при разглеждане на делото съдия Миталов е нарушил умишлено служебните си задължения или че са налице умишлени действия или бездействия от страна на магистрата, вкл. нарушаване на правилата на КЕПБМ, които да накърняват престижа на съдебната власт. Изказването на американския посланик на САЩ не е подкрепено с каквито и да е доказателства, въпреки че такива са изискани от страна на СК на ВСС, с такива не е подкрепено и предположението на тогавашния министър на правосъдието за взета от съдията сума пари. При това положение и при липсата на доказателства за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ не следва да се налага дисциплинарно наказание. Дисциплинарната отговорност на едно лице следва да бъде ангажирана тогава, когато са налице доказателства, че същото виновно не е изпълнило служебните си задължения или че е накърнило престижа на съдебната власт.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация А. М. за заплащане на разноски за настоящото производство е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер, на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК – 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 15.06.2022 г. С оглед предмета на делото и неговата правна и фактическа сложност, извършените от процесуалния представител адв. Д. процесуални действия, възражението за прекомерност направено от касатора се явява неоснователно.

Ответникът СК на ВСС не претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не му се присъжда.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1245/10.02.2022 г. на Върховния административен съд постановено по адм. дело № 11419/2021 г.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на А. М., [ЕГН] сумата от 1000 (хиляда) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ РУМЯНА ПАПАЗОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч. п/ Р. В. п/ С. В. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА