Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя П. Г. по административно дело № 3134 / 2022 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на З. К., гр. София, с която се претендира нищожност на Заповед № ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на „Условията за ползване“ на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост.

Жалбоподателят претендира отмяна на „Условията за ползване на системата“. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. Д. поддържа жалбата.

Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез юрк. Н. и в представена писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, като провери правилността на обжалваната заповед в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира жалбата за основателна.

С атакуваната Заповед са утвърдени „Условия за ползване“ на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост.

За да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, жалбоподателят е приел, че няма данни същата да е обнародвана в Държавен вестник. Счита издаването на същата за недопустимо като подзаконов нормативен акт и въведените с нея условия.

Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорване, на което не е било издадено свидетелство за съдимост по електронен път, срещу подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт, приет за такъв с Определение от 12.04.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 3134/2022 г.

С жалбата се претендира нищожност на Заповед № ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на „Условията за ползване“ на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост. Нищожност на заповедта се претендира поради несъответствие със закона и неспазване на законоустановената форма във връзка с утвърждаване на „Условията за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост“, публикувани на интернет страницата на Министерство на правосъдието. По делото не са представени доказателства които да установяват, че при издаване на атакуваната Заповед № ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. от министъра на правосъдието, с която са утвърдени Условия за ползване на информационната система за издаване на електронно свидетелство за съдимост, е била спазена процедурата по издаването на нормативния акт.

Наред с горното, не се установява спазване на изискванията на чл. 77 АПК, на чл. 26, ал. 3 и следващите от Закона за нормативните актове /ЗНА/, както и на изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. При приемането на оспорения подзаконов нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като няма представени доказателства проектът на заповедта да е бил обявен на интернет страницата на ведомството, не са представени мотиви и доклад към него, не е предоставен и срок за становище на заинтересовани лица, поради което актът е приет без да са обсъдени мнения, предложения и възражения. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като рефлектират пряко върху основните принципи и начала на административното производство, регламентирани с нормите на чл. 4 до чл. 13 от АПК. По делото няма данни за извършено обнародване на атакувания подзаконов нормативен акт, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 78, ал. 2 от АПК и чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Неизпълнението на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, на чл. 78, ал. 2 от АПК и на чл. 37, ал. 1 от ЗНА, относно процедурата по обнародването на нормативния акт в Държавен вестник препятства влизането му в сила и произвеждане на валидно правно действие, следователно, оспорения подзаконов нормативен акт не е породил валидно правно действие и е незаконосъобразен.

При този изход на спора и своевременно направеното искане в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лева държавна такса и 20 лева такса за обнародване в държавен вестник, както и разноски по настоящото дело в размер на 500 лева, представляващи адвокатски хонорар.

На основание чл. 194 от АПК съдебното решение, ако не е обжалвано или протестирано в срок или касационната жалба или протест са отхвърлени, подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ и влиза в сила от деня на обнародването му.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ „Условията за ползване“ на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със Заповед № ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на З. К., гр. София сумата от 530 (петстотин и тридесет) лева разноски по делото.

След влизане на решението в сила същото да се обнародва в „Държавен вестник“.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ