Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано

по касационната жалба вх. Nо 757 /09.03.2010 година

от М. З. Х.-С срещу въззивно Решение Nо 46 от 22.02.2010 година по гр. възз. д. Nо 875/2009 год. на Благоевградския окръжен съд по уважения иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо поради липсата на надлежна страна-ответник, основание за отмяна по чл. 283 т. 2 ГПК и неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК с

изложение си по делото,

жалбоподателите обосновават допустимостта на касационното обжалване по

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

с довод за необходимостта от ново произнасяне от касационния съд

по въпросите за надлежната процесуална легитимация на ДПФ при М. като ответник и за основанията за зачитане на придобивна давност по чл. 34 от Закона за давността отм., като основание, легитимиращо ищеца като правоимащо лице по ЗСПЗЗ без да е установен началния момент на упражняване на владението, тъй като по тях въззивния съд не се е произнесъл или се е произнесъл в разрез с доказателствата по делото

.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация, чрез адв.А. Ш.- АК Б., с който се поддържа, че подадената от М. касационна жалба не отговаря на изискванията на закона – чл. 280 и чл. 281 ГПК.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при спазване изискването на чл. 280 ал. 2 ГПК предвид характера на предявения иск, същата следва да се приеме за

процесуално допустима.

С обжалваното решение, по жалба на М. С. в правомощията на чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил решението на районния съд приемайки, че ищцата като правоимащо лице по чл. 10 от ЗСПЗЗ е доказала по силата на писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели придобивното основание –давностно владение и наследствено правоприемство, на което основава иска си за собственост към момента на колективизация на земеделските земи в землището на[населено място] – м.О.. Прието е, че въпреки възстановяването на процесния имот със решение на ОбСЗ[населено място] в полза на ДПФ, в хода на производството от страна на Държавата не е противопоставено придобивно основание за признатото право на възстановена собственост.

След преценка на наведените доводи и релевирани основания, настоящият състав на ВКС намира,

че соченото, като основание за допустимост на касационното обжалване основание по

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК,

не е налице

.

Съгласно разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, проверяващият наличието на релевираните основания за допустимост съдебен състав

следва да се констатира, че поставеният материално-правен или процесуално-правен въпрос е бил в рамката на спора и разрешението по него е обосновал крайния правен извод на съда,

В рамките на спора по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ не е бил спорен въпроса, че надлежен ответник по иска е М., което Министерство именно стопанисва и управлява земите от ДПФ, а проценият имот е имот от този поземлен фонд на Държавата.

Въпросът предпоставките за прилагане на чл. 34 Закон за давността отм. по отношение на началния момент, се явява фактически въпрос и не касае точното и еднакво приложение на прания институт на придобивната давност. Разпоредбата е ясна и точна, поради което липсва неяснота по приложението, налагащо произнасяне от страна на ВКС.Доколкото тази разпоредбата е приложена от съда като е зачетен ефекта на придобивната давност, без да е установен точния момент от който е налице владение на имота, то се касае до порок на съдебното решение, който може да бъде установен ако се допусне касационното обжалване, но не и в един предхождащ етап – този по установяване допустимостта на самото касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване

по касационна жалба вх. Nо 757 /09.03.2010 година

от М. З.Х.-С. срещу въззивно Решение Nо 46 от 22.02.2010 година по гр. възз. д. Nо 875/2009 год. на Благоевградския окръжен съд по уважения иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: