Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Б. М. Ч. - А. от гр.С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 118 от 29.03.2010 г. на Върховния касационен съд постановено по гр. д.Nо 339/2009 година,

в частта имаща характер на определение

, с което подадената от нея молба за отмяна по чл. 303 т. 1 ГПК на влязлото в сила Решение Nо 1311 от 02.01.2008 година по гр. д.Nо 1456/ 2006 г. на ВКС-I отд., е оставена без разглеждане.

В частната жалба доводи срещу обжалваното определение не се релевират, излагат се пространни съображения какво следва да съобрази и постанови нов „друг съдебен състав”,след като приеме, че жалбоподателят Б. М. Ч. е „необходим другар” на страната по делото П. А. А. и Решение Nо 1311 от 02.01.2008 година по гр. д.Nо 1456/ 2006 г. на ВКС-I отд, чиято отмяна се иска, я обвързва със силата на пресъдено нещо.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените с частната жалба доводи и съобразявайки закона, намира:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Обжалваното определение е от категорията на обжалваемите определения по см. на чл. 274 ал. 1 ГПК „ преграждащи по-нататъшното развитие на делото „.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че Б. Ч.- А. не е процесуално легитимирана да иска отмяна на влязло в сила решение, без да е била страна в исковото производство по което е постановено това решение, нито има качеството на необходим другар, за да поддържа, че влязлото в сила решение има обвързваща сила спрямо нея има правото да иска отмяна на влялото в сила решение на основание чл. 304 от ГПК/ респ. на отменения 233 ал. 2 ГПК /

Изводите на съда са правилни и обусловени от вече разрешения спор за липсата на качеството на необходим другар по см. на чл. 172 ал. 2 ГПК отм. на Б. М. Ч., с Решение Nо 342 от 04. 12. 2008 година по гр. д. Nо 200/2008 година на 5-членен състав на ВКС.

Релевираните с настоящата частна жалба доводи да бъде пререшен този въпрос и се приеме обратната теза, а именно че Б. М. Ч. има качеството на необходим другар по спора за ревандикация на недвижимия имот в с. К. – неурегулиран ПИ Nо 45, нанесен в кадастрален лист Б-18-1-Г по плана на селото от 1977 година, тъй като решението на 5-членния състав е „неправилно”, не могат да бъдат предмет на ново обсъждане.

С постановеното решение на 5-членния състав по гр. д. Nо 200/2008 година на ВКС-ГК, установеният от законодателя път на защита чрез извънредния способ на отмяна на влязлото в сила Решение Nо 1311 от 02.01.2008 година по гр. д.Nо 1456/ 2006 г. на ВКС-I отд., от лице което няма качеството на заинтересована страна по чл. на чл. 303 ал. 1 ГПК / респ. на чл. 231 ал. 1 ГПК -отм./ и е „трето” за правния спор лице, но имащо качеството на необходим другар по см. на чл. 216 ал. 2 ГПК /респ. на чл. 172 ал. 2 ГПК - отм., е изчерпан от гл. т. на безспорно преклудирания спор за липсата на процесуално-правна легитимация на Б. М. Ч.- А. да се инициира отменително производство.

В този аспект на изводи, следва да се приеме, че обжалваното определение не страда от порок - неправилност или необоснованост, които да обусловят исканата от жалбоподателката „отмяна на същото, преобразуване на производството в друго такова въз основа на подадената от нея молба за отмяна, да се отмени влялото в сила решение на ВКС и се постанови различен правен резултат по изложените доводи и съображения.”

Искането на жалбоподателката делото да се гледа в открито заседание, настоящият състав намира за неоснователно. Преценката на съда да насрочи делото в открито съдебно заседание се налага и е обусловено, когато по пътя на обжалването се формира спор на противоположни становища на страните по повдигнатия въпрос, а не се касае до обжалване решение на съдебния състав за което се твърди че е несъобразено със закона, без да се ангажират нови доказателства,

По изложените съображения, състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

частна жалба вх. Nо 3637/15.04.2010 година на Б. М. Ч. - А. от гр.С. срещу Решение Nо 118 от 29.03.2010 г. на Върховния касационен съд, ГК-I отд. постановено по гр. д.Nо 339/2009 година,

в частта имаща характер на определение

, с което подадената от същата молба за отмяна по чл. 303 т. 1 ГПК на влязлото в сила Решение Nо 1311 от 02.01.2008 година по гр. д.Nо 1456/ 2006 г. на ВКС-I отд., е оставена без разглеждане.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: