ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403

гр. София, 19.10.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска

ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова

Велислав Павков

като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 322 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Е. Г. Д. от гр. С. против определението от 12.03.2010 год. по гр. д. № 1851/2006 год. на Софийски градски съд в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение от 20.07.2004 год. по гр. д. № 762/2002 год. на Софийския районен съд, на основание чл. 184, ал. 2 ГПК отм.

Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на определението в обжалваната му част, тъй като съдът е следвало да прекрати само въззивното производство, след изтичане на шестмесечния срок от спирането му по общото съгласие на страните. Бездействието на страните в този срок следвало да се счита като отказ от въззивното обжалване на първоинстанционното решение.

Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея.

Върховният касационен съд, като обсъди изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това и настоящето производство е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е

неоснователна

, поради следните съображения:

За да обезсили първоинстанционно решение, предмет на...