№ 511

София, 22.10.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Жанин Силдарева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4762/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от М. А. Г. и А. А. Г. от [населено място], срещу въззивното решение № 794 от 07.02.2013 г. по гр. д. N 15837/2011 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателите поддържат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК.

Ответникът по касация Столичната община не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

С въззивното решение, предмет на касация, е потвърдено решението от 07.06.2011 г. по гр. д. № 7231/2006 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове за установяване право на собственост върху 50/100 ид. части от дворно място, съставляващо УПИ ІІ-2 от кв. 7, м. „Центъра” по регулационния план на [населено място], произхождаща от възстановяване по ЗВСОНИ в качеството им на наследници на бившия собственик Б. И. И.. Твърди се, че спорните идеални части са отчуждени заедно с одържавени по реда на ЗОЕГПНС два апартамента, които впоследствие са продадени на трети лица с право на строеж върху земята; допълнително е отчуждена и лека постройка в двора, която е възстановена, като ответникът отказвал да деактува...