О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1096

София, 21.11..2023годинаВърховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:К. Г.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 426/2023 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Кооперация „Всестранна кооперация Единство – Баховица“, [населено място] против решение №230 от 30.11.2022 г. по т. д. №379/2022 на Ловешки окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение №203 от 20.05.22г. по гр. д. №1861/21 на Ловешки районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. Т. Т. против „Всестранна кооперация Единство – Баховица“, [населено място] с правно основание чл.58,ал.1 ЗК за отмяна на решение на ОС на кооперацията взето на 18.09.2021г. по т.4 - изключване на член-кооператори досежно Н. Т., по същество е уважен този иск.

Ответникът по касация - Н. Т. Т., чрез пълномощника си – адв. М. М. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развил е и пространни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. В. Н. е посочил общо, че решението е очевидно неправилно. Цитирана е текстово и нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Във връзка със сочената очевидна неправилност, страната буквално е възпроизвела касационната си жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на решението, поради несъгласие с изводите на съда, с общи доводи, поддържани в хода на производството. В заключение са поставени въпросите – „Следва ли в поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията да се посочват изрично имената на предложените за приемане и изключване член-кооператори или е възможно тези имена и конкретни действия да са част от материалите, свързани с провеждане на събранието.“ и 2 „ Приема ли се за писмена покана за участие в Общото събрание поканата за провеждането му с включени въпроси за разглеждане в дневния ред или следва да бъде отправена лично до конкретното лице.„ Отново е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.

Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност“, чрез буквалното възпроизвеждане на касационната жалба, съдържаща единствено оплаквания за неправилност на акта, подкрепени с фактическа интерпретация на спора между ищеца и ответника. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията в касационната жалба възпроизведени в изложението са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството.

С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност се налага извод, че поставените въпроси не са релевантни.Съдът, с решението си мотивирано обстойно, с оглед допуснати конкретни нарушения на Устава на кооперацията, в съответствие със заявените от ищеца пороци на взетото решение за изключването му, е обосновал това, че липсата на описание на конкретните нарушения и доказателства с какво точно ищецът е пречил за постигане на целите на кооперацията, по какъв начин не е опазвал или присвоявал, или увреждал кооперативно имущество, водят до извод за несъответствие между фактическото основание / посочено от УС/ за предложението за изключване на ищеца – молба да прехвърли дела си на лице, което не е член кооператор и правната му квалификация по Устава - чл.12, ал.3. Намерил е за нарушен и чл.12,ал.4 от Устава, а именно че УС следва да документира фактите, а в случая от посоченото от УС се изяснява само, че ищецът е подал молба да прехвърли дела си на трето лице. Или не са установени фактите, които са основание за изключване, нито е поканен член – кооператорът лично да ги изясни, нито тези факти са сведени до неговото знание с цел защита на неговите права пред ОС. Съдът е констатирал още и нарушение на чл.12, ал.6 от Устава, а именно, че в поканата за общото събрани липсват данни да е посочено, че ищецът именно, ще бъде изключен, както и основанието за това изключване, тъй като в поканата не са посочени имената на лицата, които ще бъдат изключвани. Така съдът е обобщил, че при приемане на решение по т.4 от дневния ред, касаеща изключване на ищеца от кооперацията не са спазени правилата за вземане на решение по чл.24,ал.4 Устава на кооперацията, не са налице материалноправни предпоставки за изключването на ищеца – чл.12,ал.3 от Устава и не са спазени и процесуалните предпоставки – чл.12, ал.4-6 Устава. С оглед тези решаващи мотиви, първият въпрос е общ и несвързан с тях, а вторият е логически необоснован. Освен, че същите не съставляват годно въведено общо основание, касаторът не е изложил каквито и да било съображения по отношение на хипотезите по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, съобразно разясненията за съдържанието на основанието, дадени с т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г. Или, касаторът не обосновава поддържаното основание.

При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №230 от 30.11.2022 г. по т. д. №379/2022 на Ловешки окръжен съд, в обжалваната му част, с която след отмяна на решение №203 от 20.05..22г. по гр. д. №1861/21 на Ловешки районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. Т. Т. против „Всестранна кооперация Единство – Баховица“, [населено място] с правно основание чл.58,ал.1 ЗК за отмяна на решение на ОС на кооперацията взето на 18.09.2021г. по т.4 - изключване на член-кооператори досежно Н. Т., по същество е уважен този иск.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: