Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от А. Д. Д.-И., подадена чрез адв. Д. П. – АК – В., против въззивно решение № 1611/02.11.2017 г. по гр. д. № 1429/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 1757/28.04.2017 г. по гр. д № 16619/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен против Г. Г. Щ., за признаване за установено, че не му дължи сумата от 22 719, 14 лв., присъдена му с издаден по ч. гр. д. № 13428/2010 г. по описа на Районен съд – Варна изпълнителен лист, за което вземане е образувано изпълнително дело № 20168080401048 по описа на ЧСИ З. Д..

Жалбоподателката счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна –Г. Г. Щ., подаден чрез адв. М. Л., в който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Въззивният съд Окръжен съд – Варна е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът за приемане на установено в отношенията между ищцата А. Д. Д.-И. и ответника Г. Г. Щ., че ищцата в качеството на солидарен длъжник не дължи на ответника сумата от 22 719, 14 лв., присъдена по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13428/2010 г. по описа на Районен съд-Варна, за което вземане е било образувано изп. д. № 20168080401048 по описа на ЧСИ З. Д., е отхвърлен като неоснователен. Ищцата е обосновала претенцията си с твърдението, че вземането на ответника е погасено по давност, който факт е настъпил след като е било издадено изпълнителното основание. Окръжен съд-Варна подробно е проследил и анализирал хронологията на спора. Посочил е, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК отм.. 09.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 13428/2010 г. по описа на РС-Варна, в полза на Г. Г. Щ. е издаден изпълнителен лист от 08.09.2010 г. по ч. гр. д. № 13428/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, с който длъжниците А. Д. Д.-И. и Н. Т. И. при условията на солидарност са осъдени да заплатят на кредитора сумата от 16 000 евро, дължима съгласно издаден от А. Д. Д.-И. запис на заповед с падеж 02.10.2006 г., авалиран от Н. Т. И.. По молба на кредитора въз основа на изпълнителния лист на 15.09.2010 г. е образувано изп. д. № 20108070400361 по описа на ЧСИ Надежда Д.. С покана за доброволно изпълнение, получена от длъжницата на 11.10.2010 г., А. Д. Д.-И. е поканена да заплати на кредитора Г. Г. Щ. сумата от общо 36 338, 08 лв. по издадения по ч. гр. д. № 134285/2010 г. изпълнителен лист. На 05.08.2011 г. длъжницата е заплатила по сметка на ЧСИ Надежда Д. по изпълнително дело № 20108070400361 сума в размер на 11 200 лв., от която на кредитора е преведена сумата от 9 200 лв. На 30.01.2012 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши принудителна продажба на собствени на длъжниците имоти с цел удовлетворяване на вземанията му. По молба на взискателя изпълнително дело № 20108070400361, ведно с още две изпълнителни дела между същите страни, е изпратено на ЧСИ С. Д. и на 03.08.2012 г. образувано изп. д. № 20127180403142. По това дело на 04.10.2012 г. е постъпила молба от А. Д. Д.-И., която е заявила, че частично е изпълнила задълженията си към взискателя и желае да бъде вдигната възбраната върху имота – апартамент в [населено място], за да го ипотекира и да получи банков заем, с който да погаси задължението си. Взискателят Г. Г. Щ. е изразил несъгласието си. Тази молба на длъжницата съдът е квалифицирал като признание на вземането по изп. д. № 20127180403142 по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. По молба на Г. Г. Щ. изпълнителното дело е било изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Л. Т., при която е образувано като изп. д. № 201371304000137. По него на 12.07.2013 г. е наложен запор на дружествени дялове на длъжника А. Д. Д.-И. в дружествата „Н. К“ ООД и „Н. Е“ ЕООД за посочените суми. С постановления за овластяване по чл. 517, ал. 4 ГПК, съответно с изх. № 3610/14.11.2013 г. и изх. № 2539/29.09.2014 г., взискателят е овластен от ЧСИ да предяви иск пред Окръжен съд – Варна искове за прекратяване на „Н. Е“ ЕООД и „Н. К“ ЕООД. С решение № 265/14.03.2014 г. по т. д. № 2244/2013 г. по описа на ОС-Варна и решение № 175/27.02.2015 г. по т. д. № 1792/2014 г. по описа на ОС-Варна, дружествата са прекратени. С молба от 20.04.2016 г. взискателят е поискал да бъдат предприети действия по налагане на възбрани, опис на имущество и изнасяне на публична продан на имота на А. Д. Д.-И. в местността „С. Н.“, [населено място]. На 30.06.2016 г. е поискано да бъдат предприети действия срещу длъжниците чрез налагане на запор върху постъпления на парични средства от продажбата на недвижим имот, собственост на „Н. Е“ ЕООД. На 04.07.2016 г. е вписана възбрана върху имота, собственост на А. Д. Д.-И. и Н. И., представляващ етаж от къща в местността „Св. Н.“. С молба от 19.07.2010 г. длъжниците са поискали ЧСИ Л. Т. да прекрати изп. дело № 20137130400137 поради това, че не са извършвани изпълнителни действия по него в продължение на две години. На 11.08.2016 г. взискателят е поискал делото да бъде прехвърлено на ЧСИ З. Т., при когото е образувано изп. д. № 20168080401048, общият размер на задължението на солидарните длъжници по това дело е в размер на 22 719, 14 лв. С разпореждане от 04.10.2016 г. на ЧСИ Д. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но това постановление на съдебния изпълнител е отменено с влязло в сила решение № 1478/23.11.2016 г. по гр. д. № 2173/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Съдът е посочил, че претендираното вземане въз основа на извънсъдебно изпълнително основание, каквото е записът на заповед, се погасява в тригодишен срок на основание чл. 537 вр. чл. 531, ал. 1 ТЗ. Счел е, че в процесния период от 21.09.2010 г., когато е издаден изпълнителният лист по ч. гр. д. № 13428/2010 г. по описа на Районен съд-Варна, до 04.07.2016 г. не е настъпила перемпция на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя. Окръжен съд – Варна е съобразил дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали са поискани от взискателя или извършени по инициатива на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В случай, че в двугодишен срок взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратява по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прието е, че погасителната давност на задължението на А. Д. Д. – И., установено с издадения изпълнителен лист по ч. гр. д.13428/2010 г., по отношение на което на 15.09.2010 г. е образувано изп. д. № 201080704100361 при ЧСИ № 807, е прекъсната с извършеното от нея плащане на 05.08.2011 г. След тази дата е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с действията на взискателя от 30.01.2012 г., изразяващи се в подаване на молба до ЧСИ да извърши принудителна продажба на собствени на длъжниците недвижими имоти. Тя е прекъсната с първото извършено изпълнително действие, а именно насрочването на публична продан на 06.02.2012 г. На 04.10.2012 г. погасителната давност отново е прекъсната с признанието на А. Д. Д.-И., съдържащо се в молбата, с която по същество е признала задължението си. Това признание е достигнало до взискателя и той е изразил становище. Налагането на запор на дружествените дялове на длъжниците в „Н. Е“ ЕООД и „Н. К“ ЕООД на 12.07.2013 г. отново е прекъснало погасителната давност, този извод не се разколебава от обстоятелството, че запорното съобщение е изпратено по друго изпълнително дело, образувано срещу същите длъжници, доколкото в съобщението изрично е посочено, че запорът се налага за задължение, което представлява сбор от няколко задължения, включително процесното. Издаването на постановления за овластяване по чл. 517, ал. 4 ГПК съответно на 14.11.2013 г. и 29.09.2014 г. също прекъсва погасителната давност, а също и предявяването впоследствие на искове от страна на взискателя Г. Г. Щ.. При съобразяване на изложеното съдът е достигнал до заключение, че новата погасителна давност е започнала да тече най-рано на 30.09.2014 г. Тя е прекъсната на 04.07.2016 г. с налагането на възбрана върху собствения на длъжниците А. Д. Д.-И. и Н. Т. И. недвижим имот, представляващ етаж от къща със застроена площ от 86, 95 кв. м., изградена в ПИ 10135.2526.2421 в [населено място], м. „Св. Н.“. Впоследствие е прекъсната с подаването на молба от 27.07.2016 г. за извършване на публична продан на възбранения имот. Съдът е приел, че всяко едно от действията е извършено в рамките на двугодишния срок от предхождащото го, поради което не е налице основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. В допълнение Окръжен съд-Варна е посочил, че с влязло в сила решение № 1478/23.11.2016 г. по възз. гр. д. № 2173/2016 г. по описа на ОС-Варна, е отменено постановлението на ЧСИ З. Д. от 04.10.2016 г., с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено производството по изп. д. № 20168080401048 по описа на ЧСИ З. Д.. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 297 ГПК съдът е приел, че с влязло в сила решение е прието, че към 04.10.2016 г. липсва основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Счел е, че е длъжен да зачете установеното в предходно влязло в сила решение, че в периода от образуване на изпълнителното дело на 15.09.2010 г. до 04.10.2016 г. не е налице перемпция. Окръжен съд-Варна е приел, че последното прекъсване на давността е от 27.07.2016 г. и до предявяване на иска на 29.12.2016 г. не е изтекъл предвидения в закона тригодишен срок, поради което вземането на Г. Г. Щ. срещу длъжника А. Д. Д.-И. по по изп. д. № 20168080401048 по описа на ЧСИ З. Д. не е погасено по давност, поради това и искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е неоснователен.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателката счита, че въпросът „дали постановлението на съдебния изпълнител за овластяване за предявяване на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК и предявяването на такъв иск прекъсва давността“ е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото това действие не е посочено в т. 10 на цитираното тълкувателно решение. Не е налице соченото противоречие, т. к. несъмнено изброяването в цитираното тълкувателно решение не е изчерпателно. Несъмнено насочването на изпълнението чрез налагане на запор на дял от търговско дружество представлява изпълнителен способ за осребряването имуществото на длъжника. Разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК визира специфичен случай, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството. Всяко действие в рамките на този изпълнителен способ прекъсва давността. Наличието на постановление за овластяване на взискателя за предявяване на иск по чл. 517 ГПК е предпоставка за допустимостта на иска. Постановлението на съдебния изпълнител, а в случая и наличието на влязло в сила решение по предявените искове, представляват съществена част от реализирането на способа за изпълнение върху дял от търговско дружество, елементи от специалния ред, предвиден в закона, за реализирането му. Буквалното и избирателно цитиране от мотивите на тълкувателното решение не обосновава наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, още повече и при съобразяване на изложеното относно правната характеристика на института по чл. 517 ГПК като изпълнителен способ.

Жалбоподателката твърди, че въпросът дали решението на окръжен съд, с което е отменено постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да бъде зачетено при предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което представлява основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че този извод на съда, е направен само в допълнение към изложената от него хронология и заключенията му по отношение на извършените действия от страна на взискателя, опосредстващи перемпцията на изпъпнителното производство, респективно погасяването по давност на вземането по изпълнителния лист. С други думи произнасянето по този въпрос, не би променило изхода по конкретния спор, който е разрешен при обоснована преценка на установените факти, твърденията и доводите на страните.

Не се разкрива и претендираното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая тезата на касатора за липса на мотиви и необоснованост не може да бъде споделена. Софийски градски съд е извършил подробен и цялостен анализ на наведените от страните доводи и съображения, изследвал е доказателствата, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е достигнал е до обосновани изводи.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1611 от 02.11.2017 г. по възз. гр. д. № 1429/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: