ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75

София, 20.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV г. о.в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр. дело № 4403 по описа за 2018 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. Ж. чрез адв.М. П. срещу решение № ІІ-14/3.08.18г. по в. гр. дело № 47/18г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено частично решение № 1764 от 3.11.17г. по гр. дело № 291/15г. на Бургаския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от същата страна против Военно формирование /№/ – [населено място] искове за разликата между дължимото 60.59 лв до присъдените от първоинстанционния съд 11 955.11 лв, представляващи възнаграждение /обезщетение по чл. 136а ал. 54 вр. с чл. 203 ал. 2 ЗОВС отм. и чл. 194 ал. 2 ЗОВС – за некомпенсирани с почивки дежурства, за превишението на месечната продължителност на служебното време в рамките на удълженото служебно време, в периода от 1.08.2003г. до 20.01.12г.,както и за присъждане на законна лихва за сумата над 60.59 лв до присъдените 11 955.11 лв, считано от 20.01.15г. до окончателното изплащане, и за разликата над дължимите 14.20 лв, представляващи мораторна лихва до присъдените 2 807.23 лв, за периода от 1.09.12г. до 19.01.15г.

Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси:1.Възможно ли е правото сам да определи почивката си по чл. 136а ал. 4 КТ на военннослужещ, работещ...