Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. З. Т. срещу определение от 24.10.2018г. гр. д. № 1421/2018г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 229 ал. 1 т. 7 ГПК е спряно въззивното производство, образувано по въззивни жалби на страните срещу първоинстанционното решение, постановено по предявен иск по чл. 226 ал. 1 КЗ отм..

В частната жалба се твърди неправилност на атакуваното определение, поради което се претендира неговата отмяна. Излагат се аргументи за липса на вписани в Търговския регистър по партидата на ЗК“Олимпик – клон България“КЧТ обстоятелства, досежно открито производство по несъстоятелност на търговеца, а назначаването на временен ликвидатор, според частния жалбоподател, е недостатъчно да се приеме, че е налице такова обстоятелство. Твърди се, че съдът не е установил чуждото право, съгласно задължението си по чл. 43 ал. 1 КМЧП,доколкото, освен цитираният от него Закон за дружествата, са налице и други, специални по отношение на него, нормативни актове от кипърското законодателство, които уреждат въпроси, свързани със застраховането; не са били съобразени от въззивния съд и конкретни разпоредби от Директива 2009/138/ЕО и Кодекса за застраховането на РБългария, допускащи при определени обстоятелства продължаване действията на кредиторите по отношение на активи, собственост на застрахователното дружество, намиращи се на територията на друга държава-членка, различна от държавата по произход /в случая РБългария/.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е налице решение за назначаване на временен ликвидатор на ЗК“Олимпик лимитид“ - Р. К, което е оповестено от КФН на 17.08.2018г. и по смисъла на чл. 624 ал. 1-3 КЗ то е породило действие на територията на България, като държава-членка. С обективирането на тези факти, съдът е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 220 от кипърския Закон за дружествата, по силата на който с назначаването на временен ликвидатор се спират всички производства и е недопустимо образуването на нови такива, освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. Поради това и на основание чл. 229 ал. 1 т. 7 ГПК вр. чл. 271 и чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО от 25.11.2009г.,вр. чл. 630 КЗ и чл. 220 от кипърския Закон за дружествата е намерил, че са налице предпоставки за спиране на висящото пред него въззивно производство.

Определението е неправилно.

По делото липсват данни по отношение на ЗК „Олимпик лимитид” – Р. К да е открито производство по ликвидация /несъстоятелност/. Такава информация не се съдържа и на сайта на КФН, нито е отразена в търговския регистър по партидата на ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ, Видно от вписванията и обявяванията в търговския регистър за клона, служебно известни на съда по чл. 23 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, застрахователното дружество с търговска регистрация по законите на Р. К е с окончателно отнет лиценз, поради непокриване на капиталовите изисквания за неплатежоспособност. Вписаните данни са за назначен на дружеството на 10.08.2018г. временен ликвидатор, който поема и контролира всички имуществени и законни права, на които компанията има право или изглежда, че има право. Подадена е молба за откриване на производство по ликвидация /несъстоятелност без право на оздравяване/ на дружеството, но по нея няма произнасяне от компетентния съд на Кипър. Назначаването на временния ликвидатор е от значение за представителната власт по отношение на дружеството с отнет лиценз, но не се приравнява на решение за откриване на производство по ликвидация.

За да намерят приложение в производство срещу застраховател, образувано пред съда на държавата-членка, различна от държавата по произход на застрахователя, разпоредбите на съответното законодателство на държавата по произход /конкретно в случая - нормата на чл. 220 от Закон за дружествата на Р. К,на която се е позовал процесуалният представител на ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ в искането си за спиране/, чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО от 25.11.2009г. и чл. 624 КЗ предпоставят наличието на постановено решение за откриване на производство по ликвидация /несъстоятелност на чуждестранното застрахователно дружество. Доколкото в случая такова не е налице към настоящия момент, изводът на апелативния съд, че заведеният в България срещу кипърския застраховател иск за обезщетение подлежи на спиране на основание чл. 229 ал. 1 т. 7 ГПК вр. чл. 220 от Закон за дружествата на Кипър е неправилен. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ

ОТМЕНЯ определение от 24.10.2018г. гр. д. № 1421/2018г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на състава за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.