№ 102 гр. София, 01.03.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц ч. гр. д. № 517/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 3601 от 03.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 5527/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по същото дело.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от Е. Д. М. срещу Е. К. А. иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., понесени от ищеца във връзка с действия на ответницата в качеството на съдебен заседател по н. о. х. д. № 646/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд. При служебна проверка по реда на чл. 130 ГПК първоинстанционният съд е констатирал, че производството е недопустимо, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр. д. №5015/2016 г. Прекратителното определение на Софийски градски съд било обжалвано пред Софийски апелативен съд с три частни жалби, в които Е. М. е направил искания за предоставяне на правна помощ, оставени без уважение с обжалваното в настоящото производство определение. Апелативният съд е приел, че в случая ЗПП не предвижда задължително предоставяне на правна помощ, а и предоставянето на правна помощ не е...