ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460

гр. София, 28.07.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1091 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. Г. А. срещу решение №340 от 14.02.2017г. по т. д. №6063/2016г. на САС, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение №1865 от 31.10.2016г. по т. д. № 710/2016г. на СГС, ТО, VI – 9 състав и касаторът е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата 1298 лева – разноски пред САС. С потвърденото първоинстанционно решение [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД сумата 25 619,81 лева, получена на отпаднало основание временна цена за достъп за периода от 31.01.2013г. до 31.05.2013г., ведно със законната лихва за забава от 01.02.2016г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски по делото в размер на 1904,32 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати грешки при тълкуване и прилагане на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е пропуснал да определи правната квалификация на възраженията на касатора в нарушение на разпоредбата на чл. 146 ал. 1 т. 2 от ГПК, да открие и оповести на страните, че се налага прилагане на европейско право, да посочи в мотивите си кои са материалноправните или процесуални норми, които причиняват ефект на обратно действие на решението на...