ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396

гр. София, 28.07.2017год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 729 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение [фирма] срещу определение № 620 / 20.02.2017г. по т. д. № 1843 / 2016г. на Апелативен съд – С., с което се оставя без уважение молбата на жалбоподателя от 16.01.2017г. за изменение в частта за разноските на въззивно решение от 07.12.2016г. по т. д. № 1843/2016г. на Апелативен съд – С. чрез присъждане в полза на ищеца на разноски в размер на 19 116 лева с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство.

В частната касационна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК е неправилно, поради противоречие със закона и необоснованост. Сочи се, че обезпечението е допуснато от първоинстанционния съд под условие - внасяне на гаранция от 50 000 лева, без да определи срок за това, поради което е внесъл същата на 28.12.2015г. след приключване на първоинстанционното производство, като СГС е разпоредил издаване на обезпечителната заповед на 07.01.2016г.- повече от месец след постановяване на решението по спора. Сочи, че за преценката, дали своевременно е заявена претенцията за присъждане на разноските по обезпечението, релевантно е единствено обстоятелството, кога е приключило обезпечителното производство. Съобразно чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – до внасяне на определената от съда гаранция и издаването на обезпечителната заповед, обезпечението не се счита допуснато, поради което до приключване на устните състезания пред първата инстанция...