ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 480
гр. София, 25.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 342 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. М. Ц. срещу решение № 324 от 26.10.2016г. по в. т.д. № 440/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 46 от 28.04.2016г. по т. д. № 150/2015г. на Окръжен съд – Хасково и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че с приетото от въззивния съд разбиране за недопустимост на иска по чл. 29 ЗТР се нарушават както материалния, така и процесуалният закони. Поддържа, че макар устройственият акт на О./Е. да не подлежи на вписване в ТР, а само на обявяване, с оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ТЗ определени негови части подлежат на задължително вписване в ТР /обстоятелствата по чл. 116, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 ТЗ/. Поради това счита, че единственият способ за защита е именно с иск по чл. 29 ЗТР, съчетан с иск за преюдициалното признаване нищожността на целия акт /приемането му от некомпетентен орган и установяването на несъществуващо обстоятелство съгласно ТР № 1/2002г./. Сочи, че това изрично е уточнявано пред първата инстанция и изрично е заявявано, че преюдициално се иска установяване нищожността на приетия устройствен акт, а именно с оглед установяването на тези обстоятелства, с диспозитива си съдът е следвало да уважи иска по чл. 29 ЗТР...