ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381

гр. София 25.07.2017 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С. ЧЛЕНОВЕ: В. И.

ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

ч. гр. дело № 2706 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена частна касационна жалба от акционерно дружество „**“, чрез адв. А. М., срещу определение № 861/21.03.2017 г. по в. ч.т. дело № 212/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1753/13.02.2017 г. по ч. гр. дело № 1501/2017 г. на Варненския районен съд, с което съдът е оставил без уважение искането на заявителя А. дружество „**” [населено място], Р. ф. за освобождаване от държавна такса по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че акционерното дружество „**” не следва да се освобождава от заплащане на държавна такса.

В изложението към частната касационна жалба са формулирани правни въпроси, разрешени според жалбоподателя при наличие на предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:

Варненският районен съд е сезиран със заявление вх. № 6599/03.02.2017 г. от [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1 ГПК срещу [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] и [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] за сумата от 62 500 301 руски рубли, представляваща парично задължение, обективирано в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 68, том I, рег. № 1521, дело № 61 от 29.03.2013 г. на нотариус П. С., с рег. № 3** при Нотариалната камара на Р. Б. с район на действие РС В..

В хода на проверката за редовност Варненският районен съд е констатирал нередовност на подаденото заявление, изразяваща се в неприлагане на документ за внесена държавна такса. С разпореждане от 06.02.2017 г. е указал на заявителя да представи доказателства за внасяне на дължимата държавна такса. На 13.02.2017 г. е постъпила молба от заявителя [фирма] за освобождаване от заплащане на държавна такса в заповедното производство. С определение № 1753 от 13.02.2017 г. по ч. гр. дело № 1501/2017 г. на Варненския районен съд молбата е оставена без уважение.

Посоченото определение е обжалвано от [фирма] пред Варненския окръжен съд с частна жалба вх. № 9102/16.02.2017 г. С определение № 861/21.03.2017 г., постановено по в. ч.т. дело № 212/2017 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 1753/13.02.2017 г. по ч. гр. дело № 1501/2017 г. на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на заявителя [фирма] за освобождаване от заплащане на държавна такса.

Срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд е подадена частна касационна жалба вх. № 12532/03.05.2017 г. от [фирма], предмет на настоящото дело.

Заповедното производство е специално производство, уредено в Гражданския процесуален кодекс, насочено да създаде изпълнително основание за вземане, което не се оспорва. Уредено е като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство.

С тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело 4/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, източник на задължителна съдебна практика, са дадени задължителни указания във връзка със заповедното производство. Съгласно приетото разрешение по т. 8 от тълкувателното решение въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, тъй като законодателят не е предвидил такава възможност. Касае се за двуинстанционно производство, като произнасянето на въззивния съд, с което подадената пред него частна жалба е разгледана по същество, изчерпва реда за инстанционен контрол.

Актовете, с които заповедният съд се произнася по съществото на производството, са заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. разпореждането, с което се отказва издаване на такава, и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, респ. отказ за издаване на такава. Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/ - обжалваем е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение - чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4 ГПК, а при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение - чл. 419, ал. 1 ГПК. Законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/. Обжалваното определение попада във втората хипотеза, тъй като въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу отказ за освобождаване от държавна такса в рамките на заповедно производство. Поради това обжалваното определение № 861/21.03.2017 г. по ч. т.дело № 212/2017 г. на Варненския окръжен съд не е сред актовете, подлежащи на касационен контрол.

Като взема предвид изложените съображения съдът преценява, че подадената касационна частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационна частна жалба вх. 12532/03.05.2017 г. подадена от [фирма], с държавен регистрационен номер и дата на регистрацията в Единния държавен регистър на юридическите лица 2167700499470/ 30.09.2016 г., с адрес: Р. ф., 107996, [населено място], ул. Р.“ № 8, сграда 1, представлявано от президента и председател на управителния съвет - Г. В. С., чрез адв. А. М., срещу определение № 861 от 21.03.2017 г., постановено по в. ч.т. дело № 212/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1753/13.02.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 1501/2017 г. на Варненския районен съд, с което съдът е оставил без уважение искането на заявителя А. дружество „**” [населено място], Р. ф. за освобождаване от държавна такса по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 2706/2017 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: