Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.

С определение от 22.03.17 по г. д.№.4785/16 на Софийски апелативен съд, ГО, 8с., молбата на Д. В. Х. за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение.

Постъпила е частна жалба от Д. В. Х., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното определение е прието, че искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно поради липса на изискуемите предпоставки за уважаването му. Посочено е, че молителят има имущество и доходи, които му позволяват да организира защитата си по делото; имал е и адвокат, който е упълномощил, и от който се е отказал. При това положение предоставянето на помощта не е оправдано и от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидата - той вече е организирал защитата си, упълномощеният от него адвокат е направил доказателствени искания и съдът е уважил част от тях.

Така постановеното определение е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 23 ал. 3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение; съдът формира преценката си, като взема предвид доходите на лицето и семейството му, имущественото и здравословното му състояние, семейното му положение, трудовата заетост, възрастта, други обстоятелства. В случая молителят е пенсионер, разведен, с доход 230лв. инвалидна пенсия и 150лв. наем, притежава тавански етаж /мансарда 63кв. м. и таванско 32кв. м./, лек автомобил на 23г., влог 600евро, с влошено здравословно състояние /94% инвалидност с оглед злокачествено новообразувание и сърдечни заболявания, претърпял оперативно лечение и последваща хоспитализация/, изискващо постоянно назначено медикаментозно лечение. При това положение настоящият състав намира, че Д.Х. не разполага с достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение и предпоставките на чл. 23 ал. 3 ЗПП са налице. Сезирането на въззивната инстанция чрез упълномощен от него адвокат, от който впоследствие се е отказал, не може да се възприеме като пречка по чл. 24 т. 1 ЗПП. Страната следва да има възможност да представи позицията си пред съд надлежно и удовлетворително. Тази възможност не се изчерпва само с подаване на въззивна жалба - а в случая, освен всичко друго, е допуснат и разпит на свидетел, молителят изрично е заявил, че не може да се защитава сам, и несъмнено би имал полза от назначаването на защитник адвокат, който да го подпомогне при събирането на доказателствата и пледирането.

С оглед на изложеното атакуваното определение трябва да се отмени, като на Д.Х. се предостави исканата правна помощ.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 22.03.17 по г. д.№.4785/16 на Софийски апелативен съд, ГО, 8с.

ПРЕДОСТАВЯ на Д. В. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].2, вх.В, ет. 5, ап. 10, правна помощ по чл. 21 т. 3 ЗПП под формата на процесуално представителство по г. д.№.8094/15 по описа на САС.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по назначаване на служебен защитник на страната след изискване от САК определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ съобразно чл. 25 ал. 4 ЗПП.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: