№ 453/20.07.2017Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:Председател: Маргарита Соколова

Членове: Гълъбина Генчева

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 439 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 6441/ 03.08.2016 г. по гр. д. № 6156/ 2015 г., в частта, с която Софийски градски съд, изменяйки решението от 30.01.2015 г. по гр. д. № 25 939/ 2013 г. на Софийски районен съд признава за установено по отношение на Р. Г. Й. и на Х. Б. Е., че на основание съдебна спогодба от 13.09.1975 г. по гр. д. № 2866/ 1975 г. и договор за дарение по н. а. № 104/ 19.09.1997 г. Б. Д. П. е собственик на 1/ 4 ид. части от един урегулиран поземлен имот в [населено място], м. „О.“.

Решението се обжалва от Р. Й. и от Х. Е. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси ( три материалноправни и един процесуалноправен):

1. Налице ли е правна невъзможност на предмета на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, когато предметът на договора не съществува към момента на сключването му и не е възникнал до настоящия момент като регулационна единица недвижим имот и пред вид наличието на приложен регулационен план към момента на сключване на сделката, който индивидулизира като два отделни такива с различни от описания по нотариалния акт характеристики като номер, площ, граници?

2. Допустимо ли е съдът да извежда действителната воля на страните по сделката относно надлежната индивидуализация на имота, предмет на сделката, по тълкувателен път на основание чл. 20 ЗЗД при липса на спор между тях, а във връзка с възражения на...