разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 2423/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. Т. С., чрез пълномощника му адв.С. Д. срещу решение № 1927/ 29.11.2013 г. по гр. д.№ 1148/ 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, 5 гр. състав.

Ответникът по касационната жалба Н. Р. С. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв.Р. Г. я оспорва. Претендира разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е потвърдено решение № 104/18.02.2013 г. по гр. д.№ 1850/ 2012 г. на Карловския районен съд, 4 гр. състав. С него е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 59 ал. 9 вр. с ал. 2 СК за изменение на определените с предходно решение мерки относно родителските права спрямо детето Т. Н. С., като му бъде предоставено упражняването на родителските права, а на майката да бъде определен режим на свиждане, както и да бъде присъдена издръжка в размер на сумата 150 лв.Въззивният съд е приел, че не е установено трайно и съществено изменение на обстоятелствата, което да обуславя извод за невъзможност майката да осъществява в пълен обем необходимите грижи за детето, да се оказва физическо и психическо насилие върху него, да се манипулира, да се показва различно отношение към него в сравнение с прероденото от майката дете, да се претятстват контактите с бащата. Обсъждайки назначената във въззивното производство съдебно-психологична експертиза е намерил, че случилия се инцидент при който мъжът, с когото майката живее във фактическо съжителство, е ударил детето...