ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 877

С., 27.06.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: Е. ТОМОВ

Д. ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №1837/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Х.-И. с пълномощник адв. Ю. С. срещу решение №572 от 08.11.2013г по гр. дело № 750/2013г. на Плевенски окръжен съд с което след отмяна на решение №765 от 26.04.2013г по гр. д.№7276/2013г. на ПРС е отхвърлен изцяло като неоснователен иска, предявен от наследодателка на касаторката на основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД срещу [община], за ползите от които собственикът е бил лишен поради неотстъпване на имота, след реституцията му, В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие със задължителната и постоянна практика на Върховния съд по решаващия с оглед възраженията на касатора въпрос за основанието на иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД при реституиран имот, който не е индивидуализиран с точно определени граници и идентификационни характеристики по кадастралия план, като постановеното въззивно решение противоречи на реш. №429 от 28.10.2011г гр. д № 579/2010 ІV г. о, пректика на ВКС по чл. 290 ГПК, основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което се поддържа и по въпроса от кой момент собственика на процесния имот има право да получи обезщетение от ползувателя по чл. 59 ЗЗД, Въпросът е формулиран общо, поради това е наведен е довод за противоречие с ППВС №1/1979г по въпросите на неснователното обогатяване, както и ТР№1 от 2007г ОСГК за индивидуализацията на земеделските...