ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487

С., 27.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: Е. ТОМОВ

Д. ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията ТОМОВ

ч. гр. дело №3215/2014 г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК

Образувано е по частна жалба на С. А. С. от [населено място], срещу въззивно определение № 985от 02.04.2014г по ч. гр. дело № 961/2014г на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 12.12.2014г РС [населено място] за изпращане на дело на Софийски районен съд по подсъдност, на основание чл. 106 ГПК, Искът е предявен против Министрество на отбраната за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, претърпяно от пътно-транспортно произшествие докато ищецът е бил на редовна военна служба в [населено място], като вредата е пропусната полза между средната работна заплата и получени инвалидни пенсии за срок, установен с ЕР на ТЕЛК. Тъй като приложените Експертни решения на ТЕЛК са издадени в гр П. според ищеца правото му на обезщетение възниква от тях, което определя и местната подсъдност съгласно чл. 115 ГПК, но въззивният съд не е приел този довод.

Същият довод касаторът е изразил чрез въпрос, формулиран в изложение, Позовава се на чл. 280 ал1 т. 2 ГПК, тъй като обжалваното разрешение по подсъдността е в противоречие с опр.№16027 от 2012г по гр. д № 13183/2012 на СГС, както и при основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като не се намира съдебна практика на ВКС, по следния въпрос: при иск за обезщетение на вреди, основан на фактически твърдения...