разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 2186/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. М. С., чрез пълномощника й адв. П. К. срещу решение № 8/13.01.2014 г. по гр. д.№ 371/2013 г. на Ловешкия окръжен съд.

Ответникът по касационната жалба С. Д. С. в писмен отговор я оспорва.Не претендира разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 73/ 14.06.2013 г. по гр. д.№ 19/ 2013 г. на районен съд-гр.Т.. С него е прекратен брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, семейното жилище, представляващо двуетажна жилищна сграда, намираща се на посочен адрес в [населено място] е предоставено за ползване на ответника по касационната жалба, като негова лична собственост и е постановено след прекратяване на брака касаторката да носи брачното си име.Въззивният съд е приел, че от продължителен период от време-последните три години, съпрузите живеят разделено, всеки се е установил в самостоятелна стая от семейното жилище и поддържа отделно домакинство. Инициативата за това е била на съпруга, който се самоизолирал, тъй като считал, че липсват грижи и уважение към него от страна на съпругата. Въззивният съд е приел, че усилията на касаторката да запази брачната връзка не са били достатъчни и разбрани и поради това е намерил, че и двамата съпрузи имат вина за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство в брака.При наличието на признание от страна на съпругата, че преди сключването на брака жилищната сграда е била изградена в груб строеж и съответно собствеността...