разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело N 2 510/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „З.”-АД, представлявано от Д. Ж. и инж.К. С., членове на Съвета на директорите и процесуални представители адв.К. Б. и адв.Г. Ч. срещу определение № 2583/ 25.11.2013 г. по ч. гр. д.№ 4013/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.

Касаторът твърди, че обжалваното определение не му е съобщено, поради което не е изтекъл срокът за обжалването му. Поддържа оплакване, че е постановено в противоречие с материалния закон и правото на Европейския съюз/ЕС/.Твърди, че предявеният иск е с правно основание чл. 4 §3 от Договора за Европейския съюз /Д./,който определя и процесуалния ред за разглеждането му. По силата на принципа за лоялно сътрудничество закрепен в него, административните и правораздавателните органи на държавите членки имат задължението да гарантират спазването на нормите на правото на ЕС, респективно да гарантират съдебна защита на права, които правните субекти извеждат от правото на ЕС. Според принципа за ефективна съдебна защита всяка страна следва да предвиди вътрешноправен ред за реализиране на отговорността й за нарушения на правото на ЕС.Съгласно принципа на равностойност всички национални процесуални норми следва да се прилагат еднакво към жалбите/исковете, основаващи се на правото на ЕС. За касатора е възникнало материално право да претендира обезщетение за нарушените му права, произтичащи от правото на ЕС, необвързано от материалните предпоставки за отговорност на държавата, установени от ЗОДОВ, но чиято реализация трябва да бъде осъществена по процесуалния ред на този закон, без да му създава значителни затруднения. След като единият от ответниците е Върховният административен съд /ВАС/, разглеждането на спора по административен ред, разпоредено с обжалваното определение, би създало прекомерно затруднение, тъй като този ответник ще се окаже последна...