ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 876

С., 27.06.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: Е. ТОМОВ

Д. ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №1338/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. срещу решение № 179 от 13.11.2013г по гр. д. №153/2013г на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.04.2011г по гр. д № 910/2009г на Варненски окръжен съд за отхвърляне на иска, предявен от касатора на основание чл. 79 ал. 2 вр чл. 265 ал. 2 ЗЗД. Обжалваното въззивно решение е постановено, след като по реда на касационното обжалване с решение № 9 от 27.03.2013г по гр. д № 260/2012г ІV г. о на ВКС е отменено въззивното решение, с което искът е бил уважен и делото е върнато за ново разглеждане с указание да се назначи съдебно –техническа експертиза по конкретен въпрос, останал неизяснен: в каква част и на каква стойност изпълнената работа е могла да бъде полезна на възложителя,

Към жалбата е приложено изложение. Поставеният материалноправен въпрос е дали се определя полезност на извършената работа, без предявено право от изпълнителя по чл. 267 ал. 1 предл. второ ЗЗД, в предпоставката на чл. 264 ал. 1 ЗЗД ( кумулативна фактическа основа ), т. е е ли по непредявен иск на чл. 267 ал. 1 предл. второ ЗЗД съдът правосубектен да установява полезност на нещо, което е извън договореното и различно от „част” и е ли договорът за изработка на повишена мощност за автомобил от 360 к. с. на 1000...