ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309

гр. С., 25,11, 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 278 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК] касационна жалба срещу въззивно решение № 140, постановено на 07. 10. 2014 г. от Русенски окръжен съд, Търговско отделение по т. д. № 151 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно такова на Русенски районен съд № 462 от 24. 03. 2014 г., постановено по гр. д. № 2754/13 г., с което на свой ред е признато за установено, по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че касаторът дължи на [фирма], ЕИК:[ЕИК] сумата 24280 лв. представляваща незаплатен остатък по фактура № 130/10. 12. 2009 г., ведно със законната лихва от 27. 02. 2013 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 953.60 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 01. 03. 2013 г. по ч. гр. д. № 1197/2013 г. по описа на Русенски районен съд.

В касационната жалба се излагат оплаквания за частична недопустимост и за неправилност на въззивното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 283, т. т. 2 и 3 от ГПК, като се твърди че не съществува надлежно упражнено право на иск в частта за установяване дължимостта на направени в заповедното производство разноски, твърди...