№ 594

[населено място], 16,11,2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 3070 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ З. Б. В. иншуърънс груп„ против определение № 2249 / 13.08.2015 год. по ч. гр. д.№ 3250 / 2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта в която със същото е отменено определение от 22.04.2015 год. по гр. д.№ 10648 / 2014 год. на Софийски градски съд и е осъден жалбоподателят – ищец в производството, на основание чл. 47 ал. 6 вр. с чл. 77 ГПК, да заплати на адв.С. Л. С. – член на Софийска адвокатска колегия, възнаграждение за осъществявано процесуално представителство пред първа инстанция, като особен представител на ответника П. С. В.,в размер на 3 290 лева.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като счита, че дължимото възнаграждение за особения представител следва да се присъди в тежест на представлявания ответник, с оглед окончателния резултат по делото / влязло в сила първоинстанционно решение / - уважаване на предявения срещу него иск.Аргументът за това е, че претенцията на особения представител следва да се квалифицира като такава по чл. 248 ГПК,предвид вече определени и заплатени от ищеца разноски за същия за първоинстанционното производство – 950 лева, т. е. е претенция за изменение на решението в частта за разноските, с характер на определение, при което произнасяне следва да се приложи чл. 78 ал. 1 ГПК.В евентуалност се излага довода, че при определяне размера на дължимото на...