О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
София, 16.11.2023 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д. № 969/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „П.-Ц. П.“ – [населено място], срещу решение № 36 от 23.01.2023 г., постановено по в. т.д. № 654/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 361/08.04.2022 г. по т. д. № 1767/ 2021 г. на СГС, TO, VI-18 състав, с което е отхвърлена молбата на ЕТ „Петров-Ц. П.“ с правно основание чл. 609 вр. чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответниците „Б. И. Е. АД „Р. Б. АД и „Трейс А. Фарм ЕООД
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с недопускане от съда на относими към предмета на делото доказателства и доказателствени искания. Позовавайки се на постановките в решение № 102/11.07.2012 г. по т. д. № 1294/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., касаторът твърди, че единствените допустими за молителя по чл. 609 ТЗ способи за събиране на доказателства досежно естеството на търговските взаимоотношения между длъжника и скрития съучастник, са назначаването на вещо лице, което да ги изследва по реда на чл.195 и сл. ГПК, както и задължаването на ответниците да представят документите, удостоверяващи тези взаимоотношения по реда на чл. 190 ГПК. Сочи се, че искането за предоставяне на вещото лице по допуснатата специализирана съдебно-икономическа експертиза на договорите между длъжника и ответниците по молбата по чл. 609 ТЗ, е направено своевременно пред първата инстанция, но въпреки това със свое определение от 01.02.2022 г., първоинстанционният съд неправилно е отказал да допусне изпълнение на поставената от касатора допълнителна задача. Акцентира се, че във връзка с допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение, ЕТ „Петров-Ц. П.“ с въззивната си жалба отново е направил доказателственото искане за представяне от ответниците на договорите им с длъжника, но с определение от 09.08.2022 г. решаващият състав на САС необосновано е приел, че искането не следва да се уважава, тъй като посочването на една неясна съвкупност от документи, без всеки един от тях да е бил означен по начин, който да го отличава от останалите, прави невъзможна дължимата от съда преценка за тяхната относимост за спора. Отделно се излагат доводи, че с оглед установяване от фактическа страна на въпроса за наличието на прикрита търговска дейност на ответниците „Трейс А. Фарм ЕООД. „Р. Б. АД и „Б. И. Е. АД през несъстоятелното дружество „Ф. Г. ООД, въззивният състав е следвало служебно да назначи експертиза и да използва вещо лице по смисъла на чл. 195, ал.1 ГПК. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на молбата на ЕТ „Петров-Ц. П.“ с правно основание чл. 609 ТЗ и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните правни въпроси :
1. „Длъжни ли са страните в гражданския процес да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и при непредставяне на такива доказателства длъжен ли е съда да задължи непредставящата ги страна да ги представи по искане на другата страна по реда на чл. 190,ал. 1 ГПК?. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 23/26.04.2017 г. по гр. д. № 2732/2016 г. на ІV г. о.;
2.„Когато към материалите за експертизата следва да бъдат изследвани и документи, които не са представени като доказателства по делото, следва ли съдът да задължи страната, в държане на които са тези материали, да предостави достъп на вещото лице до тях?. Сочи се противоречие с решение № 48/23.07.2020 г. по т. д. № 199/2019 г. на ВКС, І т. о.;
3. „Следва ли при наведено пред въззивната инстанция оплакване за необоснованост на решението и за допуснато на първа инстанция нарушение на съдопроизводствените правила с оглед изясняване на факт от значение за правилното решаване на спора, въззивният съд служебно да назначи експертиза и да използва вещо лице по смисъла на чл. 195, ал.1 ГПК?. Според касатора въпросът е решен в противоречие с указанията, дадени в т.3 от TP №1/09.12.2013 г по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с решение № 22 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 1697/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. и с решение № 50127 от 01.12.2022 г. по гр. д. № 1189 /2022 г. на ВКС, І г. о. ;
4. „Как трябва да се доказва в процеса наличието на „скритото съучастие по чл.609 ТЗ и кои са относимите за това доказателства и доказателствени средства, които съда за целта следва да допусне и/или назначи ?“. Според касатора по въпроса липсва утвърдена съдебна практика, което обуславя неговото значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Очевидната неправилност на въззивното решение, като предпоставка за допускането му до касационно обжалване, е обоснована с твърдението, че въззивният състав е бил длъжен служебно да събере относимите доказателства относно наличието на твърдяното „скрито съучастие по чл.609 ТЗ, с което очевидно е нарушил процесуалните правила, включително нормите на чл. 7, ал. 1 и чл.10 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от пълномощника на ответниците по молбата по чл. 609 ТЗ „Трейс А. Фарм ЕООД и „Р. Б. АД, в който се поддържа, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че първите три въпроса на касатора не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС като се излагат доводи, че същите са базирани на невярното твърдение за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. По отношение на четвъртия въпрос се поддържа, че същият касае правилността на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, както и че касаторът не е обосновал, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Подчертава се, че не е налице предпоставката за допускане на касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, доколкото оплакването за очевидна неправилност е основано на същите аргументи като оплакването за неправилност поради допуснато нарушение на процесуалните правила. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника по молбата по чл. 609 ТЗ „Б. И. Е. АД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 361/08.04.2022 г., постановено по т. д.№ 1767/ 2021 г. на СГС, TO, VI-18 състав, в частта му, с която е отхвърлена молбата на ЕТ „Петров-Ц. П.“ с правно основание чл. 609 вр. чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответниците „Трейс А. Фарм ЕООД, „Р. Б. АД и „Б. И. Е. АД. Въззивното решение не обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е потвърдено решението на първата инстанция за обявяване на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността на „Ф. Г. ЕООД с начална дата 30.11.2021 г., открито е производство по несъстоятелност на „Ф. Г. ЕООД, обявена е несъстоятелността и е спряно производството.
След като е приел за установена неплатежоспособността на „Ф. Г. ЕООД, обуславяща откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, въззивният състав е изложил съображения за неоснователност на молбата на ЕТ „Петров-Ц. П.“ с правно основание чл. 609 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответниците по молбата „Б. И. Е. АД, „Р. Б. АД и „Трейс А. Фарм ЕООД. Съдът е отразил, че от представените по делото доказателства се установява, че :
- „Ф. Г. ЕООД е акционер, записал 117 760 акции с номинална стойност 1 177 600 лв. от капитала на „Б. И. Е. АД. Управител на „Ф. Г. е Евгени Р., който е член на съвета на директорите и представляващ „Б. И. Е. АД, а посоченият от дружествата адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната е в [населено място], [улица];
- за периода от 01.01.2019 г. до 26.07.2021 г. в Агенцията по вписванията са вписани договори с поредни № 48, 49, 50 и 64 за аренда (наем) на поземлени имоти в землищата на населени места в област М. с арендодател „Топагро ЕООД и наемател „Трейс А. Фарм ЕООД ;
- по договорите за кредитна линия на [Фирма 1] от 15.10.2013 г. и от 26.06.2015 г. с кредитополучател „Ф. Г. ЕООД, както и по договор за банков кредит № 18F000786/27.09.2018 г. и по договор за револвиращ банков кредит № 19F-001478/15.04.2019 г. съдлъжници са „Агроекохим АД (едноличен собственик на „Топагро ЕООД), „Б. И. Е. АД, „Топагро ЕООД и К. Л. Д. (едноличен собственик на „Ф. Г. ЕООД) , а по договора за кредитна линия от 11.07.2014 г. с кредитополучател „Топагро ЕООД, „Ф. Г. ЕООД е солидарен длъжник ;
- по договор за банков кредит от 11.09.2015 г. на „Българо -американска кредитна банка АД с кредитополучател „Ф. Г. ЕООД и по договор за кредитна линия от 28.03.2016 г. „Б. И. Е. АД е съдлъжник, а „Топагро ЕООД, „Агроекохим АД и К. Л. Д. са поръчители. По договор за револвираща кредитна линия от 30.04.2018 г. „Б. И. Е. АД, „Топагро ЕООД, „Агроекохим АД и К. Л. Д. са съдлъжници.
Въззивният състав е отразил, че според заключението по съдебно-счетоводната експертиза към 31.12.2020 г. в счетоводството на „Ф. Г. ЕООД са отразени вземания от „Трейс А. Фарм ЕООД в общ размер 115 109.52 лв. и от „Б. И. Е. АД в общ размер 34 лв. ; в счетоводството на „Трейс А. Фарм ЕООД са отразени вземания от „Ф. Г. ЕООД в общ размер 3 924.64 лв. ; в счетоводството на „Б. И. Е. АД са отразени вземания от „Ф. Г. ЕООД в общ размер 48 328.19 лв.; в счетоводството на „Р. Б. АД няма отразени вземания от „Ф. Г. ЕООД. Съгласно балансите на „Р. Б. АД в периода 2017г. - 2020 г. дружеството не е извършвало дейност. В периода 2017 г. - 2021 г. „Ф. Г. ЕООД е било доставчик на „Трейс А. Фарм ЕООД и е издало общо 332 данъчни фактури, които са включени в дневниците за продажби. За същия период „Ф. Г. ЕООД е било купувач на „Трейс А. Фарм“ ЕООД и е получило общо 137 данъчни фактури, които са включени в дневниците за покупки. Съдът е посочил, че според аналитичната оборотна ведомост към 31.12.2020 г. „Трейс А. Фарм ЕООД е имало неплатен остатък по с/ка 401 „Доставчици по партидата на „Ф. Г. ЕООД в размер на 6 124.50 лв. и неполучено плащане по с/ка 411 „Клиенти по партидата на „Ф. Г. ЕООД в размер на 3 924.64 лв..
С определение от 09.08.2022 г. въззивният състав е оставил без уважение направеното с въззивната жалба на ЕТ „ Петров - Ц. П. искане да бъдат задължени на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответниците „Трейс А. Фарм ЕООД, „Р. Б. АД и „Б. И. Е. АД да представят в заверени преписи договорите си с „Ф. Т. ЕООД, както и издадените по повод тях счетоводни и платежни документи.
Преди да се произнесе по същество по молбата по чл. 609 ТЗ въззивният състав е отразил, че правната характеристика на понятието „скрито съучастие, с което е озаглавена разпоредбата на чл. 609 от ТЗ, е изяснена по пътя на тълкуването в решение № 102/11.07.2012 г. по т. д. № 1294/2011 г. на ВКС, II т. о. Посочил е, че съобразно разясненията в цитираното решение прикриването на дейността на скрития съучастник следва да бъде осъществено чрез действия на явния съучастник, изразяващи се в персонална симулация („сламен човек) по смисъла на чл. 17 ЗЗД или на косвено представителство в хипотезата на чл. 292, ал. 2 ЗЗД, като без значение е знанието на съконтрагента на търговеца, че същият действа за чужда сметка, както и отношенията между лицето, чиято търговска дейност се прикрива и прикриващия тази дейност, а така също и причините за създадените между тях отношения. В съответствие с правилото на чл. 154 ГПК съдът е посочил, че в тежест на молителя е да установи, при условията на главно и пълно доказване, наличието на двете кумулативно предпоставки, които обуславят пасивната материалноправна легитимация на лицата, посочени като ответници по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а именно - осъществяване на търговска дейност и прикриването й чрез неплатежоспособен длъжник. Съдът се е позовал на указанията, че преценката относно обема на прикритата търговска дейност следва да се извършва винаги конкретно с оглед специфичните за случая обстоятелства, касаещи броя, честотата и мащаба на сделките.
С оглед установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че молбата по чл. 609 ТЗ е неоснователна.
По отношение на ответника „Б. И. Е. АД.
Въззивният съд е приел, че твърденията на молителя за нереализиран приход от непаричната вноска и неяснота относно пазарната оценка на акциите, като проявление на скрито съучастие, са очевидно несъстоятелни. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 158, ал. 1, чл. 181, ал. 1, чл. 72 и чл. 73 ТЗ, съдът е подчертал, че лицето, придобило качеството акционер в дружеството, не може да очаква никакъв „приход от непаричната вноска, освен правата, които акцията дава : един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната й стойност, поради което дружеството не дължи заплащане на определената от вещите лица стойност на недвижимия имот. Целеният ефект от сделката е вносителят да придобие определен брой акции от капитала на дружеството, съобразно паричния еквивалент на предмета на апорта.
Апелативният състав е приел, че не може да бъде квалифицирано като проява на скрито съучастие неизплащането на дивидент за периода 2017 г. – 2020 г., тъй като разпределението на текущата или акумулираната печалба е част от финансовата политика на предприятието - дали ще бъде извършено плащане към акционерите или печалбата ще бъде задържана е въпрос, който засяга единствено отношенията между дружеството и неговите акционери. Съдът е приел за неоснователни и недоказани твърденията на молителя че наемателят „Ф. Г. ЕООД „фактически е използвал имотите, но че приходите отивали в „Б. И. Е. АД „под формата на наемна цена, не се твърди и няма данни по делото „Ф. Г. ЕООД да е отдавало от свое име недвижимите имоти под наем на трети лица, а наемната цена от сделките да е била прибирана от „Б. И. Е. АД.
В обжалваното решение са изложени съображения, че в отношенията си с двете банки при сключването на договорите за кредит „Ф. Г. ЕООД не е действало като скрит пълномощник, по смисъла на чл. 17 ЗЗД, нито като косвен представител на „Б. И. Е. АД по чл. 292, ал. 2 ЗЗД. Акцентирано е, че встъпването на акционерното дружество като съдлъжник в задължението на кредитополучателя (който е акционер в същото дружество) по тези договори не е аргумент, който подкрепя тезата на молителя - с оглед трайно установената практика на банките да изискват от клиентите обезпечения, които в максимална степен ограничават кредитния риск.
Според въззивната инстанция с въззивната жалба за първи път е въведен нов факт, с който се свързва възникването и съществуването на спорното право - че търговските отношения между двете дружества били осъществявани при условията на стоково кредитиране, от което произтича процесуалната преклузия по чл. 143, ал. 2 и чл. 266, ал. 1 ГПК Независимо от това, в обжалваното решение са изложени съображения за неоснователност и недоказаност на това твърдение. Съдът е анализирал данните от заключението по извършената ССч.Е, както и характера на сключените бартерни сделки, които не представляват стоков кредит. Посочил е, че твърдението на молителя, че „насрещните доставки между двете дружества не са били реално разплащани помежду им, а стойността им е била прихващана“, е без правно значение за настоящия спор, тъй като за да има скрито съучастие е безусловно необходимо явният съучастник да е сключвал по занятие множество сделки с трети лица, от които да е реализирал печалба, която вместо да постъпи в неговия патримониум, е отивала в патримониума на скрития съучастник.
По отношение на ответника „Трейс А. Фарм ЕООД.
Според въззивния състав установените от доказателствата по делото факти не насочват към извода, че „Ф. Г. ЕООД и „Трейс А. Фарм ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, ал.1 от ДР на ТЗ, за да се мисли, че в отношенията между тях са били уговаряни условия, различни от обичайните. Съдът е посочил, че липсват отделни съвпадащи обстоятелства от подлежащите на вписване по партидите на дружествата в търговския регистър, които да подкрепят тезата на молителя за свързаност, която да предпоставя основателност на твърдението, че „Ф. Г. ЕООД е явният съучастник, който е действал като подставено лице на скрития съучастник „Трейс А. Фарм“ ЕООД. Формиран е извод, че фактът, че основният арендодател на „Трейс А. Фарм ЕООД - „Топагро ЕООД и „Ф. Г. ЕООД имат един и същ адрес на управление - [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап. 7-8, не е достатъчен за да обоснове скрито съучастие между двете дружества. Отразено е, че търговските отношения между арендодател и арендатор са самостоятелни и са извън от каквато и да било свързаност или зависимост с основната дейност на „Ф. Г. ЕООД, която е производство и търговия с рафинирани масла и мазнини.
Съдът е изложил съображения за неоснователност на твърдението на молителя за непряка свързаност на „Трейс А. Фарм ЕООД чрез повечето от договорите за банков кредит, по които „Ф. Г. ЕООД е кредитополучател, произтичаща от това, че основната част от обработваните от арендатора земеделски земи били ипотекирани като обезпечение на задълженията на „Ф. Г. ЕООД. Съдът е подчертал, че „Трейс А. Фарм ЕООД не е обвързано по никакъв начин със задължения, поети от него по договорите за кредит - не е съдлъжник, нито поръчител, нито ипотекарен длъжник, поради което хипотетичната вероятност принудителното изпълнение да бъде насочено върху ипотекирани от трети лица земеделски имоти, които ответникът обработва, няма каквото и да било отношение към предпоставките по чл. 609 ТЗ. В заключение съдът е приел, че в отношенията си с двете банки при сключването на договорите за кредит „Ф. Г. ЕООД не е действало нито като скрит пълномощник, по смисъла на чл. 17 ЗЗД, нито като косвен представител по чл. 292, ал. 2 ЗЗД на „Трейс А. Фарм ЕООД.
Аналогично, както в изложените по-горе мотиви за неоснователност на молбата по отношение на ответника „Б. И. Е. АД, въззивният състав е формирал извод, че от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза за извършените доставки, плащания и ползвани дънъчни кредити от „Ф. Г. ЕООД и „Трейс А. Фарм ЕООД, не се установява т. н. явен съучастник да е сключвал по занятие множество сделки с трети лица, от които да е реализирал печалба, която вместо да постъпи в неговия патримониум, е отивала в патримониума на скрития съучастник по силата на неписаното споразумение между „Фаустина груп ЕООД като подставено лице и „Т. А. Ф. като скрит съучастник.
По отношение на ответника „Р. Б. АД.
Въззивният състав е приел, че молбата по чл. 609 ТЗ е неоснователна и по отношение на ответника „Р. Б. АД. Съдът е посочил, че от констатацията на експерта се установява, че за изследвания период от 2017 г. до 2021 г., дружеството не е извършвало търговска дейност, което обосновава липсата на една от предпоставките за наличие на скрито съучастие. От друга страна, според апелативният състав, обстоятелството, че „Трейс А. Фарм ЕООД е дъщерно дружество на „Р. Б. АД не може да бъде самостоятелно основание за наличието на скрито съучастие между него и обявения в несъстоятелност длъжник.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не покрива общия и допълнителния селективни критерии по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК поставеният от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос № 1 : Длъжни ли са страните в гражданския процес да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и при непредставяне на такива доказателства длъжен ли е съда да задължи непредставящата ги страна да ги представи по искане на другата страна по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК?. В определението от 09.08.2022 г., с което е оставено без уважение искането на въззивника ЕТ „ Петров - Ц. П. да бъдат задължени на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответниците да представят в заверени преписи договорите си с „Ф. Т. ЕООД, както и издадените по повод тях счетоводни и платежни документи, въззивният съд е посочил, че искането е заявено във въззивната жалба на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК във връзка с твърдението за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необоснован отказ на съда да допусне това доказателствено искане, с което е било осуетено безспорното установяване на твърденията на въззивника за наличието на „скрито съучастие между ответните дружества и „Ф. Г. ЕООД. За да остави без уважение това доказателствено искане, въззивният състав е акцентирал върху следните факти : в становище от 21.01.2022 г., депозирано пред първата инстанция, молителят е сезирал съда с искане да задължи на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответниците да представят в заверени преписи по делото договорите си с „Ф. Г. ЕООД, както и издадените по повод тях счетоводни и платежни документи ; с определение от 18.03.2022 г., първоинстанционният съд е оставил искането без уважение, като приел, че искането не е конкретизирано в достатъчна степен – не е посочен конкретен договор или договори, а представянето на цялата търговска документация не може да бъде относимо към предмета на спора. Според апелативният състав при тези факти не е налице допуснато от първата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила. Подчертал е, че съдът не е длъжен да събере всички посочени от страните доказателства, а само допустимите, относимите и необходимите, като тази преценка той може да извърши само ако поисканите от страната доказателства са конкретизирани до степен, достатъчна за да се формира обоснован извод за тяхната относимост към спора и необходимостта им за установяването на факт, за който по делото не са били събрани други доказателства или чрез събраните доказателства същият не е бил установен. Отразил е, че посочването на една неясна съвкупност от документи, без всеки един от тях да е бил означен по начин, който да го отличава от останалите, прави невъзможна дължимата от съда преценка, като отговорността за това е на страната, която е заявила искането.
От изложеното по-горе следва, че с оглед липсата на конкретизиране от страна на молителя на поисканите за представяне по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК документи, въззивният състав е формирал становището, че молителят не е обосновал пред първата инстанция, че поисканите доказателства са от значение (относими) за спора, поради което липсва допуснато процесуално нарушение от първоинстанционният съд, което да обуслови приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК. Ето защо, доколкото във въпроса на касатора се съдържа твърдение, че поисканите от него доказателства са от значение за спора ( което не е възприето от съда), въпросът не покрива общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касация. В случая не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с посоченото от касатора решение № 23 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 2732/2016 г. на ВКС, ІV г. о. се приема, че в хипотезата на чл. 190, ал. 1 ГПК съдът разпорежда другата страна да представи намиращия се у нея документ, имащ значение за спора, т. е. посочената практика на ВКС не е относима към хипотезата, при която съдът ( при липсата на конкретизиране на поисканите за представяне от другата страна документи ) е счел, че не се обосновава тяхното значение за правния спор.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не е решен в противоречие с практиката на ВКС въпрос № 2 на касатора : .„Когато към материалите за експертизата следва да бъдат изследвани и документи, които не са представени като доказателства по делото, следва ли съдът да задължи страната, в държане на която са тези материали, да предостави достъп на вещото лице до тях ?. С решение № 48/23.07.2020 г. по т. д. № 199/2019 г. на ВКС, І т. о.,1 на което се позовава касаторът, касационният състав е дал отговор на въпроса дали е възможно да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза без вещите лица да имат достъп нито до обекта на изследването, нито до техническата документация по него. В настоящия случай експертът по назначената съдебно-счетоводна експертиза е изготвил своето заключение на базата на проверената от него първична счетоводна документация, т. е. не е налице хипотезата, визирана в цитираното решение на ВКС, при която експертното заключение се базира на друго експертно заключение, допуснато и изготвено в друго производство. Отделно следва да се има предвид, че с оглед обясненията на вещото лице, дадени в открито заседание на 21.01.2022 г., че не може да изследва всички договори и тяхното счетоводно отразяване ( тъй като договорите по принцип не се отразяват), първоинстанционният съд с определение в закрито заседание от 01.02.2022 г. е аргументирал становището си за неустановена от страна на молителя обоснована необходимост от провеждане на обследване на всички договори. Това не е направено и впоследствие, поради което липсата на конкретизиране на договорите и тяхната неотносимост за правния спор е констатирана от първата инстанция и в определението от 18.03.2022 г., с което е оставено без уважение повторното искане за допълнителна задача на вещото лице за проверка на всички договори, намиращи се у ответниците.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и с оглед въпрос № 3 : „Следва ли при наведено пред въззивната инстанция оплакване за необоснованост на решението и за допуснато на първа инстанция нарушение на съдопроизводствените правила с оглед изясняване на факт от значение за правилното решаване на спора, въззивният съд служебно да назначи експертиза и да използва вещо лице по смисъла на чл. 195, ал.1 ГПК?. От една страна въпросът не отчита решаващия аргумент на въззивния съд да не уважи направеното във въззивната жалба доказателствено искане, а именно – че в случая не са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК, за да може да се иска събиране пред въззивната инстанция на поисканите доказателства. Във въпроса не е отчетен доводът на въззивния съд, че оплакването във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция не е обосновано. От друга страна, въпросът не е решен в противоречие с разясненията, дадени в ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно указанията в мотивите към т. 2 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, задължението, респ. възможността на въззивния съд да назначи служебно нова експертиза, е обусловено от допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство. При липсата на допуснато процесуално нарушение от първата инстанция ( извън хипотезата по т. 1 от тълкувателното решение, касаещо служебно прилагане на императивна правна норма, какъвто не е настоящия случай), въззивният съд не назначава служебно нова експертиза. На последно място въпросът не е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 22/08.04.2020 г. по гр. д. № 1697/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 50127/01.12.2022 г. по гр. д. № 1189 /2022 г. на ВКС, І г. о. , която практика е неотносима към формулирания от касатора въпрос.
Въпрос № 4 на касатора „Как трябва да се доказва в процеса наличието на „скритото съучастие по чл.609 ТЗ и кои са относимите за това доказателства и доказателствени средства, които съда за целта следва да допусне и/или назначи ?“ няма характеристиката на въпрос, обосноваващ наличието на общото основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, ГПК. Въпросът е зададен като общотеоретичен и в тази връзка не е обусловил решаващата воля на съда. Отделно следва да се има предвид, че по реда на чл. 290 ГПК съдът може да даде отговор на въпросите, свързани с предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на „скрито съучастие“, което е сторено в решение № 102/11.07.2012 г. по т. д. № 1294/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., но не и да указва на молителя с какви конкретни доказателства следва да установе тези предпоставки.
Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може да се приеме prima facie, т. е. без анализ на доказателствата по делото, че е явно необоснован извода на въззивния съд, че в случая не е налице допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че в явно нарушение на закона, въззивният съд е оставил без уважение молбата за събиране на допълнителни доказателства пред въззивната инстанция, поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК. Отделен е въпросът, че съображенията на касатора за очевидна неправилност, са аналогични на тези, обосноваващи оплакването в касационната жалба за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът ЕТ „Петров-Ц. П.“ следва да бъде осъден да заплати на „Трейс А. Фарм ЕООД и „Р. Б. АД по 2 700 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възнаграждението е заплатено от името на двете дружества общо в размер на 5 400 лв., поради което се дължи по равно на всеки един от тях.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 23.01.2023 г., постановено по в. т.д. № 654/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЕТ „П. - Ц. П. - ЕИК[ЕИК] от гр. София, ул. Ц. А. № 13 ет. 4 ап. 7 да заплати на „Трейс А. Фарм ЕООД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [община] , [улица] на „Р. Б. АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумите от по 2 700 лв. (две хиляди и седемстотин лева) на всеки един от тях – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: