7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1067

[населено място], 16.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1442 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. В. К. срещу определение № 390/19.06.2023 г. по в. ч. д. № 329/2023 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено разпореждане № 1339 от 23.02.2023 г. по т. д. № 2236/2022 г. на Софийски градски съд за връщане на подадена от жалбоподателя искова молба и прекратяване на производството, образувано въз основа на нея, като недопустимо.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като е постановено в противоречие със закона и при наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че определението е постановено в противоречие с ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ВКС, ОСГК /вероятно има предвид ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС или ТР № 1/2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК/, в което е прието, че всеки може да предяви иск за защита на свое накърнено право или да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това. Твърди, че в случая следва да намерят приложение общите правила, поради допуснато особено съществено нарушение на установения правен ред и правата на един от съдружниците - Столичен общински съвет, а по този начин и на обществения ред, поради което се налага произнасяне по същество на заявената претенция. Счита, че в случая разрешението на ТР № 1/2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК е стеснително и не следва да намери приложение, а това, което е дал въззивният съд, на практика означава отказ от правосъдие и е в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС, който гласи, че всяко лице при решаване на правен спор относно неговите граждански права и задължения има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Позовава се на прякото приложение и директен ефект на нормата, която налага на националния съд да остави неприложена вътрешна правна норма, която му противоречи и да приложи норма на Конвенцията – чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария. В жалбата излага твърдения, че въззивният съд неправилно е приел, че неспазването на Наредбата за реда за учредяване и упражняване правата на общината в публични предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала, приета с решение № 489 по протокол № 22/22.10.2020 г. на Столичния общински съвет, обуславя незаконосъобразност на решението, а не неговата нищожност. Жалбоподателят сочи, че Столичният общински съвет упражнява правата на Столична община в органите на търговските дружества с общинско участие. Съгласно чл. 33, т. 4 от цитираната наредба той определя представител в общото събрание, който да изрази становище по въпроси, свързани с избиране на управител, определяне на възнаграждението му и освобождаването му от отговорност, а такъв представител в процесния случай не е бил определен. Следователно не е имало възможност изобщо за валидно конституиране на общото събрание, поради което взетите от това събрание решения са нищожни.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси, които счита, че са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивния съд, а именно :

1. „Нищожно ли е решение на общото събрание, което е взето в противоречие с Наредбата за реда за учредяване и упражняване правата на общината в публични предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала, приета с решение № 489 по протокол № 22 от 22.10.2020 г. от Столичния общински съвет?“

2. „Следва ли при постановяване на своето определение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните?“

3. „Не представлява ли отказ от правосъдие по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС забраната съдружник в дружество, което е мажоритарен съдружник в процесното дружество да иска обявяване по съдебен ред на нищожността на решение на общото събрание на съдружниците на търговско дружество, за което се твърди, че го уврежда? Има ли право на иск за защита на засегнатите си права, когато не е съдружник? Какъв е редът за защита на правата на този съдружник? Какъв е редът за защита правата на миноритарните съдружници в дружеството, което е мажоритарен съдружник в процесното дружество, които не са съгласни с решенията на общото събрание на дъщерното дружество?“

4. „Конституирано ли е общото събрание по смисъла на Наредбата при условие, че Столичният общински съвет не е определил своя представител в общото събрание?“

По въпрос номер две се твърди отклонение от практика на ВКС, а по останалите въпроси - необходимост от точно прилагане на закона и развитие на правото. На самостоятелно основание се твърди, че въззивното определение е очевидно неправилно.

При изложените доводи касаторът претендира достъп до касация, отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявената от него претенции с правно основание чл. 74 ТЗ и чл. 124, ал. 1 ГПК.

Препис от частната жалба не се връчва.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение на Апелативен съд София е потвърдено разпореждане № 1339 от 23.02.2023 г. по т. д. № 2236/2022 г. на Софийски градски съд за връщане на подадена от жалбоподателя искова молба и прекратяване на производството, образувано въз основа на нея, като недопустимо. Съставът на апелативния съд е възприел установената от Софийски градски съд фактическа обстановка, а именно, че В. В. К. е депозирала искова молба срещу „Медицински център Овча купел“ ООД и „Диагностично-консултативен център XXI София“ ООД. В исковата молба и последваща уточнителна молба от 21.12.2022 г. твърди, че на проведеното на 24.11.2022 г. общо събрание на съдружниците в „Диагностично-консултативен център XXI София“ ООД е било взето решение за освобождаването й като управител и избор на В. Ч. на нейното място. При свикването му не са били спазени разпоредбите на дружествения договор – не е било свикано от действащия управител; вместо на съдружника Столичен общински съвет поканата е била изпратена на Столичната община. Решенията са били взети еднолично от съдружника „Медицински център Овча купел“ ООД без участието на съдружника Столичен общински съвет. Съставът е констатирал, че правният интерес да атакува решението ищцата е обосновала с качеството си на управител, който има задължението да защитава правата и интересите на дружеството, както и с обстоятелството, че тя е съдружник в „Медицински център - Овча купел“ ООД - мажоритарен собственик на първия ответник „Диагностично-консултативен център XXI София“ ООД. На основание чл. 272 ГПК съдебният състав е споделил решаващите мотиви на Софийски градски съд и е препратил към тях, като отделно от това е изложил и собствени съображения относно липсата на защитим правен интерес за ищцата да оспорва законосъобразността на решенията на висшия форум на дружеството. Позовал се е на разрешението, дадено с т. 5 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/ 2002 г., според което потестативното право да иска отмяна на решението на общото събрание на съдружниците е предоставено само на членовете на търговското дружество, а ищцата няма това качество. Съобразил е, че претенцията по установителния иск е основана на твърдения, които не обосновават нищожност, а незаконосъобразност на атакуваното решение. Въззивният съд е разяснил в кои хипотези е налице нищожно решение на общо събрание на търговско дружество, а именно – постановено извън пределите на неговата и на другите органи на търговското дружество компетентност, определена от закона и учредителния акт. Преценил е, че в конкретния случай взетото решение е включено в правомощията на върховния орган - чл. 137, ал.1, т. 5 ТЗ, а фактите, които се твърдят в молбата: нередовно уведомяване на съдружник; липса на предварително съгласие, оформено в решение на Столичния общински съвет, са свързани със спазването на процедурата по чл. 138 и чл. 139 ТЗ, чието нарушаване обуславя незаконосъобразност на решението, а не неговата нищожност.

Не са налице твърдените от касатора основание за селектиране на въззивното определение с цел осъществяване на касационен контрол.

Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Те нямат характеристиката на правни, тъй като първи, трети /с подвъпроси/ и четвърти не са били обсъждани въззивния съд или са хипотетично зададени. Отделно, първи и четвърти въпрос се припокриват. Ключов за потвърждаване на обжалваното пред Апелативен съд София определение е мотивът, че ищцата не е съдружник в ответното дружество, което предпоставя липса на активна процесуалноправна легитимация да иска отмяна на взетото от общото събрание на съдружниците в „Диагностично-консултативен център XXI София“ ООД решение за освобождаването й като управител. По въпроса съществува задължителна съдебна практика, а именно ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. по на ОСГК, на която предходната инстанция се е позовала уместно. Вторият въпрос също няма характеристиката на правен, тъй като не кореспондира с оплакванията, релевирани в частната касационна жалба. В. К. не е посочила кои нейни възражения и доводи не е обсъдил въззивният съд и, ако беше ги обсъдил, би достигнал до различни от обективираните в обжалваното определение правни изводи. Опитите на касатора да мотивира достъп до касация с въпроси, таргетиращи в квалификацията на атакуваното решение като нищожно, не могат да бъдат разглеждани като поставящи процесуалноправен или материалноправен проблем за разрешаване, тъй като нито в съдебната практика, нито в правната доктрина има противоречие относно обстоятелствата, които водят до нищожност на решение, взето от волеобразуващия орган на едно търговско дружество. Нищожно е решение, взето извън пределите на компетентността на общото събрание и тази на другите органи на дружеството, нищожно е липсващото решение, както и решение попадащо в изрично посочените от чл. 75, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 197, ал. 3 ТЗ и чл. 216 ТЗ хипотези. Следва да бъде посочено и, че достъпът до касация не може да бъде обоснован с хипотетично и общо зададени въпроси, какъвто е формулираният под номер едно.

Наред с това е необходимо да бъде изяснено във връзка с поставения трети въпрос /с подвъпроси/, че правото на достъп до правосъдие не е абсолютно, а е винаги свързано с необходимостта от защита на конкретно нарушено материално право, както и с необходимостта то да бъде защитено с адекватно процесуално средство и при наличието на правен интерес. Това е разбиране, което последователно е било обективирано в практиката на касационната инстанция. Действително, в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че активно легитимирани да предявят иск, целящ установяване нищожност на решение, взето от общо събрание на търговско дружество, са и трети лица с доказан правен интерес. Във връзка с наличието на правен интерес в тълкувателния акт е проведено разграничение между решенията, които подлежат на вписване, от тези които не подлежат или не са вписани, съответно е налице несъщинско заличаване на вписване с извършено последващо вписване относно идентично обстоятелство. Тези разрешения не са изгубили своята актуалност и към настоящия момент, съответно следва да бъдат прилагани. Фактическите твърдения, изложени в исковата молба на К., обосноват извод за възможен интерес от защита на правата й по възникналото между нея и ответното дружество мандатно правоотношение, но не и за защита срещу решение, касаещо вътрешни отношения между съдружниците в търговското дружество по повод органното му представителство, обосновани с нарушени права на трето лице, а именно съдружникът в „Диагностично-консултативен център XXI София“ ООД Столична община /неправилно сочен като съдружник Столичен общински съвет, който само упражнява правата на общината и не притежава правосубектност/, което решение е довело до вписване на нови обстоятелства в ТР.

Отделно, релевираният от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обоснован, а разпоредбата е само декларативно посочена. Касаторът не е изложил доводи коя правна норма счита за неясна или поставяща проблеми при прилагането й, има ли необходимост от осъвременяване на натрупана съдебна практика и поради каква причина. Поставените въпроси единствено изразяват несъгласието на К. с изводите на съда, че предявените от нея искове са недопустими.

Не се явява изпълнен и съставът на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК дотолкова, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а и в частната касационна жалба липсва каквато и да е мотивировка на причините, поради които касаторът счита, че въззивното определение е очевидно неправилно. При извършената от настоящата инстанция проверка не се установява наличието на този порок, критериите за съществуването на който са подробно разяснени в немалка по обем практика на ВКС.

Изложеното мотивира настоящият състав на съда да

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 390/19.06.2023 г. по в. ч. д. № 329/2023 г. на Апелативен съд София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.