№ 203

[населено място], 27.06.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П

ЧЛЕНОВЕ: К. М

В. М

при участието на секретаря З. Я

като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д.№ 178 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 1590 от 17.11.2010г. по гр. д. № 2638/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 30.09.2008г. по гр. д. № 563/2008г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК отм. предявен от Държавна агенция по горите - С. и Държавно лесничейство - П. /сега Държавно горско стопанство-П./ за установяване по отношение на О. “Р.” [населено място], че гори с обща площ 5390 дка в землището на [населено място], обл. Пловдивска, подробно описани в решението, са държавна собственост.

С определение № 268 от 11.03.2011г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по правния въпрос дали горите, посочени в емлячния регистър, са представлявали “б.” - гори, дадени на общината за вечно ползване или са гори, частна собственост на общината.

Жалбоподателят Държавно горско стопанство - [населено място] намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че общината е дължала поземлен данък само за имотите, които не са нейна собственост, но тя е имала право да ги ползва. Собствените на общината имоти са били освободени от данък....