№ 314

гр.София, 22.06.2011г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

боян цонев

при секретаря Ю.Г

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 1568 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение от 03.06.2010г. по гр. д.№254/2010г. на Окръжен съд Пазарджик, с което са уважени предявени искове за сумата 5 846, 40 лева, представляваща обезщетение за ползуване на съсобствен имот за времето от 01.12.2003г. до 01.12.2004г. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, като са отхвърлени същите до пълните им размери.

С определение от 02.03.2011г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуален въпрос за разпределението на доказателствената тежест между страните при иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и по материалноправните въпроси за това следва ли де се държи сметка за това как е ползуван имота при определяне размерът на дължимото се обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и за началния, момент от който става дължимо акцесорното задължение за лихви за забава, при наличие на изпратена покана за заплащане на основното задължение, по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.

Жалбоподателката С. Н. М. поддържа, че с решението е неправилно, в частта му, с която е отхвърлен предявените от нея иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Моли да бъде отменено като бъде уважен предявения от нея иск.

Жалбоподателят...