№ 19

София, 15.11.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. ТК, първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:В. Х.

Е. А.

При участието на секретаря : А. Й.

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 1494/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК, образувано по молба на „Скандиневиън дивелопментс“ООД, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1, 5 и 6 ГПК на влязлото в сила решение №542 от 24.04.2023г. по гр. д. 1917/22г. на Софийски градски съд.

Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, 5 и 6 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305 ГПК и същата следва да бъде допусната до разглеждане.

Молителят е поддържал основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.305, ал.1, т.1, т.5 и 6 5 ГПК, мотивирано с това, че не е бил редовно представляван, тъй като съдът в нарушение на чл.29 ГПК и без да е налице някоя от хипотезите в текста е назначил негов особен представител. Твърдял е, че са налице нови обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, като същите са изброени, както и е поддържано това, че дружеството не е взело участие в производството по постановяване на съдебния акт, предмет на отмяна. Разгледани са и доводи по съществото на спора.

Ответникът по молбата за отмяна- „Витоша кепитъл“ ЕООД, [населено място] е на становище, че не са налице сочените отменителни основания, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

Молителят не установява наличие на предпоставки за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.6 ГПК на влязлото в сила решение на СГС. За да е налице това основание, то страната следва да установи, че при нарушаване на съответните правила е била/ или не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК. Дружеството – молител, чрез пълномощника си – адв. К. е възразил, че нито една от хипотезите, даващи на съда възможност за назначаване на особен представител, в случая не е била налице, поради което в противоречие с текста на чл.29 ГПК е бил назначен такъв от съда. Така е въведен извод за наличие предпоставки за отмяна на решението на това основание.

Доводите са неоснователни.

Установеното от доктрината и константната практика на съдилищата тълкуване на чл.29 ГПК следва целта на закона – а именно – защита интересите на този, който сам не може да изрази волята си. Ето защо приложеното от молителя стеснително тълкуване на разпоредбата влиза в противоречие с основен принцип на гражданския процес, а именно – осигуряване адекватна защита и гарантиране интереса на всяка страна в производството. В случая, ответникът по спора по чл.29 ЗТРЮЛНЦ е търговско дружество, което е било заличено поради приключило ликвидационно производство. ЕООД/ каквато е правно организационната форма на ответника по спора/ се представлява от управител / чл.147,ал.1 ТЗ/, представителната власт на когото се прекратява с прекратяване на дружеството от момента на вписване на заличаването му. Или, конституираният по иска приключил с решението, чиято отмяна се иска е дружество загубило правосубектността си със заличаването от ТР и конституирано като страна само за нуждите на процеса по претенция за наличие на порок на заличаването му. Ето защо, както правилно е процедирал и състава на СГС, в производството пред него е бил назначен особен представител, тъй като страната е била лишена от волеобразуващ и волеизразяващ орган, поради което, за да бъдат извършени спрямо нея процесуални действия по аналогия на чл.29,ал.2 ГПК следва да й бъде назначен особен представител. Правно обоснованото процедиране на състава, обосновава и валидност на проведения процес, с участието на молителя и при осъществена валидно защита на правата му. С оглед това не се обосновава и наличие на предпоставките по чл.303,ал.1,т.6 ГПК.

Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлият в сила съдебен акт по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице това отменително основание е необходимо молителят да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от него дължима грижа за добро водене на процеса не е могъл да представи по време на висящността на делото, защото не са били известни или не е могъл да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. Молителят е поддържал, че „новите доказателства” са девет броя документи – 1/ Междинен счетоводен баланс към 31.01.2018г. на „Скандиневиън дивелопментс“ООД, [населено място]. 2 / Протокол от ОС на същото дружество от 24.04.2018г. 3/. Нотариална покана до ищеца връчена от нотариус на 24.04.2018г., 4/ Междинен доклад на ликвидатора от 28.022019г.,5 / Протокол от ОС на дружеството молител от 07.05.2019г. 6/ Покана до ищеца от 07.05.2019г., 7/ Протокол от ОС на молителя от 21.11.2019г., 8 / Пазарна оценка на недвижими имоти и 9 / счетоводен баланс от 29.11.2019г.

Страната е поддържала, че тези „нови“ доказателства, установявали пълно несъответствие между приетото от СГС и действителното положение. Поотделно са разгледани основанията, на които ищецът по спора се легитимира като кредитор на дружеството с неудовлетворени вземания, като са развити оплаквания и твърдения, че тези основания не са налице.Позовава се основно на факта, че освен, че към датата на откриване производство по ликвидация на дружеството, ищецът не е бил кредитор, но и същият редовно е поканен, с оглед започналата ликвидация да заяви вземанията си, което той не е направил.

За да обоснове постановения правен резултат и да приеме, че „Витоша кепитъл“ ЕООД е кредитор на молителя по две вземания – договор за заем, сключен при учредяване на дружеството, с цел финансирането му за закупуване на недвижими имоти в Панчарево и вземане по чл.125,ал.3 ТЗ – за изплащане на ликвидационен дял за прекратяване участието в дружеството, като изключен съдружник, съдът е мотивирал, че по делото липсват данни ищецът да е бил поканен от ликвидатора, с оглед това, че след като са вписани в търговските книги тези задължения са били известни на ликвидатора. Този извод е подкрепен и с безспорно установения по делото факт, че четири дни преди подаване на заявлението за заличаване, т. е. приключване на ликвидацията, при което е посочил, че няма неудовлетворени вземания, ликвидаторът е превел на „ Витоша кепитъл“ част от вземането му по договора за заем / така посочено и основанието за превода/, което недвусмислено установява, според състава, че към този момент ликвидатора е знаел, че не е изплатен дълга по договора за заем. Съдът е разгледал и възражението на защитата на молителя, за това че изчерпването на имуществото на дружеството в ликвидация, прави невъзможно изплащането на дела на напусналия съдружник. Ето защо всички приложени документи, свързани с установяване на това, че дружеството не е могло да изплати този дял е вече разгледано от състава в мотивите на атакувания по реда на отмяната акт, в контекста на дължимото поведение на ликвидатора за откриване производство по несъстоятелност. Или, от приложените документи от молителя, този извод не се променя. Или в обобщение, с оглед посочените решаващи мотиви на съда, приложените документи не рефлектират върху така направените изводи. Освен това, следва да се отбележи, че и твърдението за редовно уведомяване на ищеца по спора за започната ликвидация не се разколебава с приложената покана / л.33/която не носи подпис на представител на ищеца, а съдържа отметка от лице, което не се е обозначило, написало на ръка, че по информация на охраната / също необозначена с имена и подпис/такава фирма но посочения адрес няма. Този представен документ по никакъв начин не установява валидно връчване на такава покана. Извън това, всичките тези данни за редовно осъществена ликвидация следва да бъдат приложени към ликвидационното производство и към оформената в това производство документация, т. е. същите са могли да бъдат представени по време на разглеждане на спора.

При тези фактически данни и с оглед въведеното и поддържано по основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се налага извод, че молителят е навел главно доводи свързани с оплакванията му за неправилност на решението, което не е предмет на настоящето производство строго лимитирано от основанията по чл.303, ал.1 ГПК. Понятието „ нови доказателства и нови обстоятелства” се дефинира като такива факти, които спрямо спорното правоотношение имат значение на доказателствен факт, като следва да бъде установена и връзката им с производството по решението, чиято отмяна се иска. Следователно, сочените, както вече бе обосновано доказателства не обосновават извод за наличие предпоставките на чл.303 ал.1, т.1 ГПК,

За да е осъществено отменителното основание на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителят отново е заявил, че не е бил редовно представляван, тъй като съдът не е уведомил ликвидатора, нито го е призовал, не му е връчвал книжа каквото задължение, според страната имал и така тя била лишена от възможността да вземе участие в производството, респективно да се защити при разглеждане на делото.

Страната не обосновава извод за наличие на поддържаното основание. Както вече бе посочено, съдът законосъобразно е назначил особен представител на молителя, поради което същият е валидно и редовно представляван в производството, което изключва наличие на основание по чл.303,ал.1, т.5 ГПК.

Ирелевантни към разглежданите основания са подробно развитите оплаквания за допуснати нарушения от състава на съда, тъй като нямат относимост към фактическия състав на нормата на чл.303, ал.1, т.1,5 и 6 ГПК и дори и да бъдат установени/ какъвто не е разглеждания случай/ не могат да предизвикат отмяна на постановения съдебен акт, поради лимитивната определеност на основанието, чието установяване единствено води до желания правен резултат.

Страната е изложила и оплаквания за неправилност на решението. Преценката, обаче на сочената неправилност, е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 ГПК. С подадената молба за отмяна, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор, като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.303 от ГПК, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на въззивния съд, чието решение е влязло в сила.

С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски в размер на 6000 лв.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Скандиневиън дивелопментс“ООД, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1, 5 и 6 ГПК на влязлото в сила решение №542 от 24.04.2023г. по гр. д. 1917/22г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „Скандиневиън дивелопментс“ООД, [населено място] да заплати на „Витоша кепитъл“ ЕООД, [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 6000лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: