Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Ш. М. А. и В. Т. А. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. С. А., против решение № 1527 от 15 юли 2016 г., постановено по гр. д. № 2134 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2015 г., с което се потвърждава решение № 1621 (неправилно изписано като 1628) от 9 март 2015 г., постановено по гр. д. № 11562/2013 г. по описа на Софийския градски съд по иска на М. Г. П. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане между наследодателя му С. П. Р., починала на 20 март 2013 г., и касаторите А..

Касационното обжалване е допуснато с определение № 558 от 23 май 2017 г., за да се извърши проверка разрешен ли е в противоречие с практиката на ВКС въпросът следва ли в мотивите на съдебното решение, и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни, предвид заключението на въззивния съд за неправилност на разбирането на първата инстанция за неразделността на престацията по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, поето от повече от едно лице, при същевременно направен извод за правилност на решението на първата инстанция като краен резултат. Даденото от съда разрешение следва да се съпостави с тълкуването, извършено от ВКС по въпроса за необходимостта въззивният съд да изложи в решението си мотиви, в решение № 120 по гр. д. № 964/2012 г., ІV г. о., ВКС. В това решение на ВКС се споделя разбирането в цитираните решения на ВКС, че изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 ГПК, аналогичен на чл. 189, ал. 2 ГПК отм., и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, предвид задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г. – мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Съобразени са и разясненията, дадени от ВКС в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 19, както и правилата на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК, при което е заключено, че и при действието на ГПК отм. г. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. Това разрешение напълно се споделя и от настоящия съдебен състав.

Касационната жалба е основателна.

Оплаквания срещу лаконичността на мотивите на първата инстанция за основателността на иска са заявени във въззивната жалба, като изрично е подчертано освен че не са установени данни за противоправно поведение и на двамата ответници, още и че дори и само единият от съпрузите да е изпълнявал задълженията си по договора, то договорът следва да се счита за изпълнен от длъжниците изцяло в отношенията им спрямо прехвърлителя. Въззивният съд е отбелязал твърдяното противоречие на първоинстанционното решение с разясненията, дадени от ВКС в ТР № 6/2011 г., ОСГК, пространно е обсъдил тезата на ищеца за цялостно неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, и приема, че е налице неизпълнение и от двамата ответници, при което заключава, че въпреки неправилното виждане на първоинстанционния съд за неразделността на колективната престация, като краен резултат решението е правилно. Не са заявени каквито и да е съображения защо се приема, че е налице неизпълнение и от страна на ответницата А., за да бъде достигнат този извод.

Видно е, че съдът не е изложил мотиви по преценката на доказателствата, свързани с доводите и възраженията на касаторите за неустановяване на противоправно поведение и на двама им. Съответната преценка е необходима, доколкото са събрани разнопосочни данни за изпълнението на задълженията по договора от страна на касатора А., и еднопосочни данни за изпълнението на задълженията по договора от страна на касаторката А.. Съобразяването на доказателствата по делото в това отношение е необходимо да бъде последвано от мотивиране на изводите на съда по твърдението на ищеца за пълно неизпълнение от страна на длъжниците по договора. За извършване на горното делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.

По сторените за касационното производство разноски ще се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1527 от 15 юли 2016 г., постановено по гр. д. № 2134 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2015 г.

ВРЪЩА делото на въззивния апелативен съд в [населено място] за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: