О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3560

гр.София, 15.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

шести ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 1682/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалби на П. Д. М., И. А. М. и Д. А. М. /ищци/ и на „Микс-констръкшън“ ЕООД, гр.София /ответник/ срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 2670 от 06.10.2022 г. по гр. д.№ 940/ 2022 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 57763/ 2020 г. и като краен резултат „Микс-констръкшън“ ЕООД е осъдено да заплати на П. Д. М. 92 000 лв обезщетение за търпени неимуществени вреди и 1 536 лв - обезщетение за търпени имуществени вреди и на И. А. М. и Д. А. М. по 72 000 лв - обезщетение за търпени неимуществени вреди – страдания от смъртта на общия им наследодател А. М., починал на 09.09.2020 г. в резултат на трудова злополука, настъпила на същата дата, ведно със законната лихва от 09.09.2020 г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв за ищцата П. Д. М., и по 100 000 лв за ищците И. А. М. и Д. А. М. и е разпределена отговорността за дължимите по делото такси и разноски.

Ищците П. Д. М., И. А. М. и Д. А. М. обжалват въззивното решение в частта, отхвърляща предявените от тях искове за обезщетяване на неимуществени вреди. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 повдигат правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички факти и обстоятелства и доводите на страните, направени в първоинстанционното производство, като изложи собствени кратки, точни, ясни, убедителни, логични и безпротиворечиви мотиви; и материалноправни въпроси какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да отчете всички конкретни за случая обстоятелства, имащи значение за този размер, включително социално-икономическите условия в страната и невъзможността пострадалите да се възстановят психически от загубата на техния съпруг и баща; и при определяне на размера на обезщетението отчитат ли се инфлационните процеси в страната и следва ли да се съобразява обезщетителния характер на законната лихва с инфлационния процес. Според жалбоподателите - ищци тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това поддържат очевидна неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на процесуалноправни норми, неправилна интерпретация на фактически твърдения и направени в нарушение на правилата на формалната логика изводи.

Ответникът „Микс-констръкшън“ ЕООД оспорва касационната жалба на ищците, с доводи по същество, като претендира по нея касационно обжалване да не бъде допуснато, без да излага конкретни съображения по повдигнатите правни въпроси. Той обжалва въззивното решение в частта, в която исковете са уважени и моли то да бъде допуснато до касационен контрол в тази му част по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: при заявена претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от настъпила смърт при трудова злополука, налице ли е съпричиняване на вредите от страна на починалия работник, ако той не е използвал лични предпазни средства, за които е бил инструктиран от работодателя, а ако ги е бил използвал и е бил изпълнил правилата за безопасност, злополуката не би настъпила; в същата хипотеза налице ли е съпричиняване, дори работникът да е знаел, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата и длъжен ли е въззивният съд да обсъди тази възможност и да извърши съпоставка между поведението на работника и това на работодателя и да изложи мотиви би ли настъпила злополуката, ако работникът е бил спазил установените правила за безопасност; за задължението на съда да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, свързани с нарушаване на правилата за безопасност от страна на работника и значението им за определяне на размера на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Касаторът – ответник счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, евентуално – че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа също, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът приложил неправилно императивните материалноправни разпоредби на чл.201 ал.2 КТ и чл.52 ЗЗД.

Ищците П. Д. М., И. А. М. и Д. А. М. оспорват касационната жалба на ответника с доводи по същество, без да вземат изрично становище по наличие на основанията за допускане на касационния контрол.

Съдът намира за частично недопустима касационната жалба на ответника – в тази част, която касае осъждането му да заплати обезщетение за имуществени вреди. Касае се за самостоятелен иск с цена 1 536 лв и постановеното по такъв иск въззивно решение не подлежи на касационен контрол, съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество.

В останалата част жалбата на ответника, както и изцяло жалбата на ищците, са допустими, но исканията на страните за допускане на касационно обжалване са неоснователни.

За да уважи отчасти предявените искове, въззивният съд приел за установено, че към 09.09.2020 г., когато починал при трудова злополука, А. М. заемал при ответното дружество длъжността „ел. заварчик“ с място на работа [населено място], бригада на З. Д.. Ищците са негови наследници - П. Д. М. е преживяла съпруга, а И. А. М. и Д. А. М. - негови дъщери. Приживе А. М. започнал работа по трудов договор с „Микс-констръкшън“ ЕООД от 13.05.2019 г., на същата дата му бил проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве. С протокол № 1007 от същата дата било удостоверено успешно издържане на проведен изпит за II квалификационна група за проверка на знанията по правила за безопасност при работа с ел. уредби и мрежи с напрежение до 1000 V. По длъжностна характеристика М. имал задължение при изпълнение на задълженията си да носи задължително изискващото се работно облекло и личните предпазни средства, които е получил от дружеството. На 10.05.2019 г. са му били предадени: каска, сигнална жилетка, лятно работно облекло, летни обувки, очила, наушници, дъждобран; на 23.10.2019 г. му били предадени зимно работно облекло, зимни обувки и зимна шапка; на 14.04.2020 г. му били предадени лятно работно облекло, летни обувки и сигнална жилетка. На 21.07.2020 г. на З. Д. – бригадир на бригадата, в която работел М., били предоставени предпазни колани комплект плюс въже и карабинки - 5 бр., както и предпазни каски - 8 бр. На 26.08.2020 г. на М. бил проведен инструктаж за безопасност на конкретния строителен обект, а ежедневни инструктажи му били проведени на 26.08.2020 г., 27.08.2020 г., 28.09.2020 г., 31.08.2020 г., 01.09.2020 г., 02.09.2020 г., 03.09.2020 г., 04.09.2020 г., 08.09.2020 г. и 09.09.2020 г. На 26.08.2020 г. бил проведен и извънреден инструктаж. На 09.09.2020 г. ищецът с още един работник извършвал демонтиране с помощта на автовишка на фасаден стоманобетонов прозорец от съществуваща сграда на строителна площадка. Вследствие на аварирала чупеща стрела на автовишката, работещите паднали на земята от височина около 5-6 м., получили съчетана травма на главата, тялото и крайниците, довела до летален изход и при двамата. Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 29862/ 22.10.2020 г., издадено от НОИ, Териториално поделение – София град, влязло в сила. В протокол № 55/ 12.10.2020 г. за резултатите от извършеното разследване на злополука било удостоверено, че работодателят е нарушил чл.16 ал.1 т.1 и т.7 ЗЗБУТ; чл.246 ал.2 и чл. 166 ал.3 т.2 и т.4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл.12 и чл.13 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на оценка на риска; а техническият ръководител на обекта е нарушил чл.126 т.7 КТ и чл.26 т.4 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. Съдът установил, че в деня на злополуката на строителния обект не са се намирали колани, въжета и карабинери, с които М. да се закачи за коша на автовишката преди да бъде издигнат и които били зачислени на бригадира. Във фургона на техническия ръководител, който се е намирал на обекта, такива предпазни средства не е имало, а фургонът на бригадира не е бил на този обект, а е бил на разстояние около километър /и повече/ от мястото, на което е работил М.. Освен че се е намирал на отдалечено разстояние от това място, фургонът на бригадира е бил денонощно заключен, а М. не е имал ключ, с ключ разполагал другият починал работник. На работниците бил проведен инструктаж, при който техническият ръководител им казал да си вземат колани преди да се качат на вишката, но този инструктаж имал само формална функция, защото колани на разположение нямало. Освен това М. не бил обучен за работа с автовишка. Съдът установил още, че въз основа на сключен със застрахователна полица по групова застраховка „Злополука“ № 7203200000062/ 01.06.2020 г. договор ищците са получили застрахователно обезщетение в размер на сумата от 84 000 лева. Когато научила за злополуката ищцата П. М. се почувствала много зле – треперела, плачела, държала се неадекватно, не знаела как да каже за случилото се на дъщерите си. И. М. реагирала на трагичната новина по-зле и от майка си. Обадили се на мъжа на Д. М. и всички отишли да й съобщят за случилото се. И трите ищци приели трагично събитието и макар всяка от тях да имала собствено домакинство, няколко дни останали да нощуват съвместно в дома на И. М.. Семейството на М. било много сплотено – събирали се на всеки празник, но след злополуката всеки празник се възприемал като трагедия След погребението П. М. често нощувала в дома на някоя от дъщерите си, които се стараели да не я оставят сама. Ищцата П. М. и понастоящем често се сещала за съпруга си, говорела много често за него с мъка. И И. М. постоянно мислила за случилото се, сънувала баща си, след което се събуждала и не можела да заспи. Започнала лечение при психолог, след това и при психиатър. Д. М. също страдала от безсъние, което я изтощавало физически и не е била в състояние да ходи на работа и също потърсила терапевтично лечение. В резултат на злополуката ищците са получили следните заболявания: при П. М. е налице разстройство в адаптацията, водещо обичайно до нарушаване на ежедневните дейности, невъзможност за планиране на бъдещето, безпокойство, тревожност, депресия; при Д. М. е налице умерено тежък депресивен епизод, характеризиращ се с потиснато настроение, неспособност за изпитване на удоволствия, липса на енергия, загуба на тегло, сън, апетит, желание за секс, моторна забавеност, ниска самооценка, забавено мислене, трудности в концентрацията и при вземане на решения, идеи за смърт или самоубийство; при И. М. е налице разстройство в адаптацията, характеризиращо се с нарушения при извършването на ежедневните дейности, невъзможност за планиране на бъдещето, безпокойство, тревожност, депресия.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намерил предявения иск за доказан по основание. Посочил, че злополуката с наследодателя на ищците е призната за трудова по надлежния ред и те са легитимирани да претендират от ответника, в качеството му на работодател към момента на настъпване на злополуката, репариране на имуществените и неимуществени вреди, причинени им от смъртта на техния родственик. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взел предвид, че приживе А. М. е имал изключително силна емоционална връзка със своята съпруга и с двете си дъщери. Въпреки отделянето на дъщерите от семейството през 2013 – 2014 г., връзката помежду им се запазила, семейството се събирало заедно за всеки празник. Внезапната загуба на съпруга и бащата е генерирала за ищците силен стрес, мъка, тъга, чувство на празнота, безпомощност, уязвимост, които от своя страна са довели до разстройство в адаптацията при П. и И. М. и до умерено тежка депресия при Д. М.. По отношение на преживялата съпруга съдът отчел още, че като жена на зряла възраст /50-годишна към момента на настъпване на инцидента/ е загубила своя партньор и опора в живота, с който никога до този момент не са се били разделяли. При нея страхът от самота, уязвимост и неспособност за планиране на бъдещето, притеснения относно предстоящите старини, следвало да бъдат определени като такива в по-голям обем и интензитет от тези на двете дъщери. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намерил, че справедливият размер на обезщетението за ищцата П. М. възлиза на 120 000 лв и по 100 000 лева за ищците Д. и И. М.. По възражението на работодателя за съпричиняване на трудовата злополука от страна на работника съдът посочил, че такова няма. Приел, че тежестта на доказване наличието на конкретно поведение, което би могло да се квалифицира като груба небрежност, е за работодателя, а по делото останали недоказани по несъмнен начин твърденията на работодателя, че в конкретния ден на строителния обект на разположение на работниците са били необходимите лични предпазни средства – колани, въжета и карабинери. От показанията на свидетелите се установявало, че във фургона на техническия ръководител, който се е намирал на обекта, такива предпазни средства не е имало, а фургонът на бригадира е бил на разстояние повече от километър от мястото, на което е работил М.. Този фургон бил заключен, без М. да е разполагал с ключ. Това означавало, че на обекта не са били на разположение предпазните средства, неизползването на които стои в основата на възражението на работодателя. Не се установявали и субективни действия на М., обусловили настъпването на авария на стрелата на автовишката, довела до обръщането на коша и изпадането на работниците от същия. От друга страна не било изпълнено задължението на работодателя да предприеме конкретни и ефективни мерки, за да предотврати и ограничи риска от настъпването на трудови злополуки. Провежданите инструктажи били формални и целели не предотвратяване на злополуките, а прехвърляне на отговорността при настъпването им върху работниците. Като отчел и обстоятелството, че техническият ръководител и бригадирът не са наблюдавали непосредствено процеса на работа, съответно не са осъществявали ефективно контролните си функции относно безопасността на работния процес, съдът заключил, че няма основание да намали обезщетението при условията на чл.201 ал.2 КТ. Налице били обаче предпоставките за приложението на чл.200 ал.4 КТ. Съдът бил длъжен да намали определеното в справедлив размер обезщетение със сумите, получени по сключените застрахователни договори, защото получаването на застрахователно обезщетение по застраховката имало за цел да репарира същите неимуществени вреди. Доколкото всеки от ищците бил получил по 28 000 лв обезщетение от застрахователя, срещу работодателя исковете били основателни до размер 92 000 за ищцата П. М. и до размер 72 000 лева за ищците И. и Д. М..

Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол по твърденията и на двете страни за очевидната му неправилност. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая нито ищците, нито ответникът поддържат наличие на такъв порок, въз основа на който обжалваният акт да може да се окачестви като „очевидно неправилен“. Ищците излагат доводи за процесуални нарушения и необоснованост, а ответникът – за нарушения на материалния закон. Това обаче не са доводи за очевидна неправилност, а твърдения за наличие на касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, които не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.

Касационен контрол не може да бъде допуснат и по поставените правни въпроси. Тези, които са поставили в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ищците, обуславят обжалваното решение, но са разрешени в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Според тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т. д.№ 2100/ 2018 г., І т. о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр. д.N 3902/ 2014 г., ІV г. о. и цитираните в него/. Съдът е съобразил също, че за да определи справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди дължи изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” /решение № 50042/ 10.05.2023 г. по т. д.№ 342/ 2022 г., І т. о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което не е налице допълнителното основание по т.1 ал.1 на чл.280 ГПК и няма основания касационното обжалване да бъде допуснато по жалбата на ищците.

Тези предпоставки не са налице и по поставените от касатора - ответник въпроси. Те не обуславят обжалваното решение, тъй като не кореспондират на фактическите установявания на въззивния съд. Въззивният съд е установил, че работодателят не е осигурил на пострадалия работник лични предпазни средства, затова питането дали е налице съпричиняване на вредите, ако този работник не е използвал такива, а ако ги е бил използвал злополуката не би настъпила, е необуславящо. В обжалваното решение липсва и фактическа констатация, че използването от страна на А. М. на лични предпазни средства и спазването на правилата за безопасност на труда би предотвратило настъпването на злополуката. Липсва и фактическа констатация за нарушаване на правилата за безопасност от страна на работника – напротив, съдът изрично е посочил, че няма никакви субективни действия на работника, които да са довели до настъпването на злополуката. Затова формулираните от ответника прани въпроси са неотносими към правните разрешения на въззивния съд, дадени при установените от него факти.

Ето защо съдът намира, че по доводите и на двете страни не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед на това разноските за касационното производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Микс-констръкшън“ ЕООД, гр.София срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 2670 от 06.10.2022 г. по гр. д.№ 940/ 2022 г. в частта му, в която „Микс-констръкшън“ ЕООД е осъдено да заплати на П. Д. М. 1 536 лв обезщетение за търпени имуществени вреди и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 1682/ 2023 г. по описа на ВКС, ІV-то г. о. в тази част.

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му на ответника пред друг състав на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2670 от 06.10.2022 г. по гр. д.№ 940/ 2022 г. в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: