О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3533

гр. София, 15.11.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 1843/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 3057 от 10.02.2023г., на М. М. Р., действащ лично и като ЕТ „МДМ-М. Р.“, подадена чрез адв.Н. Ц., против решение № 1604 от 28.12.2022г. по въззивно гр. дело №258/2022г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 766364/ 03.11.2021г. по гр. дело № 8019/2020г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от М. М. Р., действащ лично и като ЕТ „МДМ-М. Р.“ против И. Т. Ч. отрицателен установителен иск да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 27 299,32 лева.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Формулира въпрос 1. При прехвърляне на изпълнителното дело от един съдебен изпълнител на друг, прекъсва ли се 2-годишния срок за прекратяване (перемпция) на изп. производство, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и събират ли се изтеклите срокове по делото при различните съдебни изпълнители или се броят отделно. Касаторът поддържа, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Формулира и въпрос: 2. Длъжен ли е съдът, на основание чл. 235, ал.3 ГПК да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска и преди постановяване на решението си, които са от значение за спорното право, като поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР№8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът по касационната жалба И. Т. Ч., чрез процесуалния си представител адв. К. Г., излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Разгледан е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от М. Р. за недължимост на вземане на ответника И. Ч. в размер 27 299,32 лева, предмет на изп. дело № 194/2020г. на ЧСИ Г.К., поради изтекла давност.

От фактическа страна е установено следното: на 21.11.2013г. срещу ищеца и ответника е издаден изпълнителен лист в полза на „У. Б. АД“; по молба на банката и въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 12193/2013г. по описа на ЧСИ Н. М.. На 11.07.2014г. ответникът И. Ч. е погасил изцяло дълга към банката-взискател; на 06.08.2014г. Ч. е бил конституиран на мястото на първоначалния взискател по изп. дело № 12193/2014г. против длъжника М. Р.-лично и като ЕТ „МДМ-М. Р.“; с ПДИ от 06.08.2014г., връчена на длъжника на 11.08.2014г. последният е уведомен за конституирането на новия взискател и дължимите към него суми; на 11.07.2016г. взискателят Ч. е поискал от ЧСИ М. извършването на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, собственост на длъжникана; на 11.04.2017г. ЧСИ М. е насрочил за 27.06.2017г. опис на движимите вещи; с разпореждане от 18.07.2018г. съдебният изпълнител е насрочил повторен опис за 12.09.2018г. На 08.10.2019г. взискателят Ч. е поискал от съдебния изпълнител да извърши пълно и задълбочено проучване на имуществото на длъжника, след което да се насрочи нова дата за опис и оценка на имуществото на длъжника. Съдебният изпълнител М. е предприел необходимите действия за установяване имуществото на длъжника. С молба от 12.02.2020г. взискателят е поискал изп. дело да бъде прехвърлено на ЧСИ Г.К.. С постановление от 06.03.2020г. ЧСИ М. е прехвърли на ЧСИ Г.К. изп. дело № 21 193/2020г. срещу длъжника М. М. Р.-лично и като ЕТ „МДМ-М. Р.“. С разпореждане от 16.03.2020г. ЧСИ К. е разпоредил продължаване на изп. действия срещу длъжника по новообразувано изп. дело № 194/2020г. Разпоредил е да се уведоми длъжника за новия номер на делото; да се извършат справки относно семейното положение и имущественото състояние на длъжника, както и за наличието на трудови договори. След извършените проучвания, на 08.04.2020г. ЧСИ К. е наложил възбрана върху 1/6 идеални части от недвижим имот на ищеца, а на 20.07.2020г. е наложил запор върху движимите му вещи.

При така установеното от фактическа страна и при преценката дали правото на ответника за принудително събиране на вземането е било погасено по давност, съдът е съобразил на първо място, че по образуваното през 2013г. изпълнително дело перемпция не е настъпила, поради това, че на 06.08.2014г. ответникът се е суброгирал в правата на банката-взискател против длъжника и на 11.07.2016г. е отправил искане към съдебния изпълнител за опис на движими вещи на ищеца. На следващо място, съдът се е позовал на разясненията, дадени в ТР 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, според които „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение“. В тази връзка е посочил, че в рамките на изпълнителния процес, по който не е настъпила перемпция, с предприетото от съдебния изпълнител с разпореждане от 11.04.2017г. насрочване на опис на движими вещи на длъжника давността е прекъсната и ако няма последващо прекъсване, давността ще изтече на 11.04.2022г. Въззивният съд е допълнил, че данните по изп. дело сочат, че причината да не се пристъпи незабавно към изпълнение над движимите вещи на ищеца, е невъзможността длъжникът да бъде открит, а не дезинтересираност от страна на взискателя. Доколкото никой не може да черпи права от свое неправомерно поведение (укриване без да се посочи актуален адрес за призоваване) не следва да се дава стеснително тълкуване с разбирането, че издаването на разпореждане за извършване на опис не е равнозначно на изпълнителното действие опис на движими вещи. С оглед на изложеното въззивният съд е отхвърли иска.

Този състав на ВКС намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Формулираните два въпроса са във връзка с поддържаната от касатора теза, че образуваното през 2013г. против него изпълнително производство е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и че вземането на взискателя е погасено по давност, тъй като в период повече от 5 години не е поискал извършване на изпълнителни действия. Поставените въпроси не кореспондират с мотивите на обжалваното решение, в които въззивният съд, след анализ и преценка на докателствата, е достигнал до противоположния извод - че в случая перемпция по отношение на изп. дело № 12193/2013г. не е настъпила; че от страна на взискателя са поискани и от СИ са извършени изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността и че петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което и вземането на ответника не е погасено по давност. Доколкото поставените въпроси не са обуславящи правните изводи на въззивния съд те не съставляват общи основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т.1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Изводите на Софийския апелативен съд не са и в противоречие с никой от посочените в изложението на касатора, актове на ВКС, формиращи задължителна съдебна практика.

В допълнение следва да се посочи, че САС не е излагал изрични правни съображения във връзка с установеното по делото обстоятелство, че по молба на взискателя Ч. изп. дело от ЧСИ М. е било прехвърлено към ЧСИ К., тъй като е преценил, че по отношение на образуваното през 2013г. изп. дело по описа на ЧСИ М. не е настъпила перемпция и същото не е прекратено по силата на закона. Отделно от това във връзка с първия формулиран въпрос следва да се допълни, че разпоредбата на чл. 427, ал.5 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а и по приложението й е налице непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Съгласно чл. 427, ал. 5 ГПК по искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Такъв е и настоящият случай-изп. дело № 12193/2013г. по описа на ЧСИ М. не е било прекратено по реда на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, а е било изпратено на ЧСИ К. по реда на чл. 427, ал. 5 ГПК за продължаване на действията, като всички извършени от съдебен изпълнител М. действия са запазили своето действие и взискателят Ч. е продължил да се ползва от тях.

Следва да бъде посочено също, че с ТР №3 от 28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС се прие, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди обявяване на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. В конкретния случай за принудителното събиране на вземането, за което на 21.11.2013г. е издаден изп. лист е образувано през 2013г. изп. дело №12193/2013г. при ЧСИ М.. Докато е траел изпълнителният процес по образуваното през 2013г. изп. дело, давност за вземането не е текла заради действието на ППВС № 3/1980г.(според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането). За процесното вземане давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. и към който момент изп. дело № 12193/2013г. не е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Давностният срок е прекъснат на 11.04.2017г. с насрочването на опис на движимите вещи на длъжника и от този момент е започнала да тече нова давност, която е прекъсната на 18.07.2018г. с насрочването на повторен опис на движимите вещи. Към датата на предприемане на изпълнителните действия по второто изпълнително производство- 08.04.2020г., както и към датата на завеждане на исковата молба-03.08.2020г., започналата да тече на 18.07.2018г. петгодишна давност относно вземането, не е изтекла. След подаване на исковата молба, давност относно вземането, предмет на спора, не тече, независимо, че предявеният иск е отрицателен установителен, тъй като същият е относно вземането - чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, в който смисъл е трайната съдебна практика на ВКС.

Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение на САС не следва да бъде допуснато.

При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства за сторени разноски в размер 1618,78 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1604 от 28.12.2022г. по въззивно гр. дело №258/2022г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав.

ОСЪЖДА М. М. Р. с ЕГН [ЕГН] да плати на И. Т. Ч. с ЕГН [ЕГН] разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС в размер 1618,78 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: