Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпили са касационни жалби от Е. Н. А. от [населено място] и от [фирма] срещу решение от 27.10.2011г., постановено по в. гр. д.№740/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.03.2011г. по гр. д.№ 43/2010 г. на Окръжен съд – [населено място], за уважаване на предявения от Н. Ю. С. срещу Е. Н. А. и [фирма] иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Жалбоподателите считат, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът Н. Ю. С. в подадени писмени отговори оспорва наличието на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прогласена нищожността на договор за ипотека върху апартамент в [населено място], сключен между Е. Н. А. и [фирма], чрез клона си [фирма] – К. Б. сключен с н. а. №166/2008г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - поради противоречие със закона - чл. 167, ал. 3 от ЗЗД и е отменен нотариалния акт на А. за придобиване на имота по давностно владение..

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят Е. Н. А. поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По въпроса „Допустимо ли е лице, което не е страна по договор за ипотека, но претендира право на собственост върху имота, предмет на същата, да предяви иск за прогласяване на нищожност на сделката”, не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК-нов /чл. 97, ал. 1 ГПК-отм./ не е неясна, непълна или противоречива, и по приложението й има установена съдебна практика, че когато нищожна сделка смущава правното положение на ищеца, той има правен интерес от разкриване с установителен иск нищожността на сделката с негова вещ, която практика не се нуждае от промяна. По въпроса: „Допустимо ли и съдът без да е надлежно сезиран да се произнася по спор за материално право, чието разрешаване е преюдициално за разглеждания спор” също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Както се посочи относно правния интерес на ищеца от установителния иск, за да го обоснове, той е заявил, че ответниците са извършили сделка с негова вещ в нарушение на забраната на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, поради което поставения от касатора правен въпрос не е от значение за спора. По поставените материалноправни въпроси: „Лицето, получило владението на недвижим имот със сключването на предварителен договор за продажба на същия, добросъвестен владелец ли е” и „При установяване на владение върху недвижим имот вследствие сключен предварителен договор, прилага ли се петгодишната придобивна давност в полза на владелеца” няма основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС не е неясна, непълна или противоречива, и по приложението й има установена съдебна практика, че след като на купувача по предварителния договор не са предоставени изрично всички права, предвидени за добросъвестния владелец, няма основание да се счита, че той е приравнен от закона и за срока за придобиване на собствеността по давност, която практика, изразена в решение №1343 от 28.11.2008г. по гр. д.№4391/2007г. на ВКС, ІVг. о. не се нуждае от промяна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят [фирма] поддържа, че въпросът „Допустимо ли е да се приема, че следва да бъде уважен иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, без да е налице влязло в законна сила решение, с което безспорно е установено правото на собственост на ищцата върху процесния имот по отношение на ответника, чийто нотариален акт за собственост /за придобиване на имота по давностно владение/ не е отменен изрично” е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Представя решение на Добрички ОС, за което няма данни да е влязло в законна сила и определение по чл. 288 ГПК, които съдебни актове не съставляват доказателство на наличието на противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона се разбира еднообразното му тълкуване или точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието от значение за развитието на правото би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.

Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение 27.10.2011г., постановено по в. гр. д.№740/2011г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: