№ 153

С., 5.02. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 1082 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от А. В. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. С. от АК-В. против въззивно решение № 118 от 08.06.2012 г., постановено по в. гр. д. № 247/2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е отменено решението от 02.03.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр. д. № 225/2011 г., са отхвърлени предявените искове от касатора А. В. И. срещу Е. И. Д. от [населено място] и С. П. С. от [населено място], с правно основание чл. 26, ал. 2, ЗЗД, за обявяване на нищожност на пълномощно с рег. № 166/17.04.2006 г. и договор за продажба на недвижим имот, предмет на н. а. № 162, т. ІІ, рег. № 2256, д. № 362/2006 г. на нотариус Р. Т., с рег. № 148 при НК. К. твърди, че са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение, поради което моли да бъде отменено и предявените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД уважени.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, както и са от значение...