Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – в ликвидация, [населено място], срещу определение от 28.06.2012г. по ч. гр. д.№5723/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.02.2012г. по гр. д.№42620/2011г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на [фирма] – в ликвидация на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба на [фирма] – в ликвидация, поради неизправяне на нередовностите й в дадения законов срок и в продължения срок.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят счита, че е от значение за точното прилагане на закона правният въпрос: „задължен ли е съдът да съобщи на страната за продължаването на срока”. По поставения въпрос има съдебна практика, обективирана в определение № 15 от 02.03.2010г. по ч. гр. д. №109/2010г. на ВКС, ІVг. о., която не се нуждае от промяна, което обуславя липса на твърдяната хипотеза, съдържаща се в основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съгласно т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК. Прието е, че съдът е длъжен служебно да съобщи на страната определения срок за извършване на процесуалните действия, а случаите на продължаване на срока съгласно изискванията на чл. 63, ал. 2 ГПК съдът не е длъжен и не съобщава за продължаването му по искане на страната. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Посочената съдебна практика се споделя от настоящия съдебен състав. В действащата уредба, за разлика от чл. 36 ГПК отм., при който продължаването на срока започваше да тече от съобщението до страната, в чл. 63, ал. 2 ГПК законодателно е определен нов начален момент, от който започва да тече продължаването на срока. Изрично е предвидено, че продължаването на срока започва да тече от изтичането на първоначалния, поради което съобщението до страната, че молбата й за продължаването й, е уважена, е без значение. Изпращане на съобщение е безпредметно, тъй като не би могло да се отрази на началния момент, а поради това и на крайния момент на течене на срока. Посочената задължителна съдебна практика, че страната е длъжна сама да следи за продължаването на срока и с колко време, е в съответствие с изводите на въззивния съд в обжалваното определение.

С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.06.2012г. по ч. гр. д.№5723/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.02.2012г. по гр. д.№42620/2011г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на [фирма] – в ликвидация на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: