О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1037
гр. София, 14.11.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията И. Д. т. д./н./ № 1191 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу решение № 130 от 20. 04. 2023 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в. т.д./н./ № 30 по описа на съда за 2023 г., с което след частична отмяна на първоинстанционно решение № 439 от 13. 10. 2022 г., постановено от Окръжен съд - Варна по т. д./н./ № 480 по описа на съда за 2022 г., е определена като начална дата на неплатежоспособността на „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], датата 31. 12. 2021 г.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, иска се отмяната му и определянето, като начална дата на неплатежоспособността на „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], датата 30. 06. 2022 г.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, както и на тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, по въпросите:
1. Може ли съдът да приеме, че даден актив няма характер на такъв към определен момент без по делото изобщо да са установявани фактическите основания за отписването му към този момент? Излага се, че от една страна, с обжалваното решение Апелативен съд - Варна е приел, че вземания на несъстоятелния длъжник в размер на 11783 хил. лева, които са били счетоводно отписани през 2022 г., не следва да бъдат считани за краткотрайните активи и към 31. 12. 2021 г., но от данните и доказателствата по делото не се установява, че фактическите основания за отписването на тези вземания е настъпило преди счетоводното им отписване, т. е. в по-ранен момент. Касаторът счита, че при положение, че част от вземанията са отписани поради изтичане на давността им през 2022 г., то възможността за тяхното събиране е съществувала към 31. 12. 2021 г. По делото не е изследван конкретно въпроса за причините, поради които е извършено счетоводното отписване на всяко от вземанията на длъжника, следователно не би могло да се приеме, че тези вземания са били несъбираеми още към 31. 12. 2021 г. Непредприемането на действия от страна на „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД за събиране на тези вземания преди тяхното погасяване по давност се дължи на субективната преценка на дружеството, която обаче не се отразява на платежоспособността/неплатежоспособността му към този момент, доколкото тя е обективно състояние. Касаторът счита, че по така формулирания въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, тъй като според него е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
2. Следва ли да е налице обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания към определената начална дата на неплатежоспособност? Според касатора Апелативен съд - Варна е приел, че е налице неплатежоспособност на несъстоятелния длъжник към 31. 12. 2021 г., въпреки че събраните по делото доказателства сочат за възможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания към този момент. От друга страна, съгласно константата съдебна практика, вкл. постановена от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, релевантен за определяне на началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респективно отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а и причините за това - липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника. В този смисъл касаторът посочва решение № 115/25. 06. 2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 202/10. 01. 2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 220/07. 02. 2018 г. по т. д. № 758/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. Предвид изложеното касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на жалбата до касационен контрол, тъй като в обжалваното решение Апелативен съд - Варна се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
3. Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и всички въведените от страните доводи и възражения, и следва ли съдебното решение да бъде постановено след тяхната съвкупна преценка? Твърди се, че обжалваното решение е постановено без въззивният съд да вземе предвид част от доказателствата, имащи съществено значение за установяване на финансовото състояние на длъжника към определената от него начална дата и в частност - споразумение от 20. 07. 2021 г., сключено между кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и длъжника „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, с което се отсрочва и разсрочва плащане на задължение на „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД в общ размер на 3701 хил. лева, при което падежът на голяма част от него настъпва след повече от 1 година, считано от 31. 12. 2021 г. (определената начална дата), и по този начин следва да се изключи от краткосрочните задължения към този момент. Претендира се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в него Апелативен съд - Варна се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 212 от 01. 02. 2012 г. на ВКС по т. д. № 1106/2010 г., ТК, Второ т. о., ТР № 1/13 г. ОСГТК, решение № 3 от 15. 03. 2016 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2015 г., Трето г. о., ГК, решение по гр. д. № 4744/08 г. на Първо г. о., решение по гр. д. № 1660/09 г. на Първо г. о., решение по гр. д. № 241/11 г. на Първо г. о., решение по т. д. № 1656/13 г. на Второ т. о., решение по гр. д. № 952/10 г. на Четвърто г. о., решение по гр. д. № 2343/13 г. на Трето г. о. на ВКС и др.
Ответникът по касация – дружеството в несъстоятелност и присъединилият се в производството кредитор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
За постанови решението си въззивният съд е приел в относимата към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от своите мотиви към обжалваното решение, че началната дата на неплатежоспособността се определя според най-ранния падеж на неплатено задължение по налични счетоводни данни, но при всяко положение към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които характеризират неплатежоспособността. Релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а причините за това - липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за непрекъсната, обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника.
Съдът е посочил, че в Таблица № 26 на допуснатата и приета ССЕ е обективирано изследване на показателите за ликвидност, считано от 31. 12. 2019 год. Съпоставката между действителната величина на текущите активи и краткосрочните задължения сочи, че дружеството е нямало финансови затруднения през 2019 и 2020 год. Показателят за обща ликвидност превишава 1, което изключва състояние на неплатежоспособност, независимо от наличието на непогасени и изискуеми задължения. Следователно - с активите, които могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, предприятието е можело да посрещне краткосрочните/текущите си задължения. Според съда този извод не би се променил от факта, че в последващи периоди /2021 и 2022/ дружеството е извършило обезценка и отписване на активи на обща приблизителна стойност 13000 хил. лева съгласно Таблица № 36. Отразената от вещото лице величина на краткотрайните активи до 2020 год. вкл. е в стойности, които превишават краткосрочните задължение дори и с евентуалното им намаление с приблизително 13 000 хил. лева.
Въззивният съд е приел за неправилни и изводите на първоинстанционния такъв, че на 30. 11. 2020 год. е настъпил крайният падеж на Договор за револвиращ банков кредит № 507/24. 11. 2014 год. с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, доколкото с молбата на банката за присъединяване в производството е представено Споразумение от 20. 07. 2021 год., с което целият изискуем дълг към същата, е разсрочен на 24 месечни вноски. Споразумението е сключено под условие - постъпване на сумата от 359146 лева, но фактът, че самият кредитор се позовава на сключения анекс, следва да се тълкува като признание за сбъдване на условието.
Според въззивния съд първата финансова година, за която вещото лице е отчело спад на коефициента за обща ликвидност под препоръчителния минимум за отрасъла /единица/, е 2021 год., като стойността му към 31. 12. 2021 год. възлиза на 0,92 /така Таблица № 26 и 38/. Коефициентът е изчислен при съобразяване на неосчетоводени задължения /лихви по публични задължения; пълен размер на задълженията към банки/. Сочената величина означава, че към посочената балансова дата краткосрочните задължения са започнали да превишават краткотрайните активи. Според постановеното от ВКС, състав на I т. о., решение по т. д. № 4254/2013 г., водещ за определяне състоянието на неплатежоспособност е коефициентът на обща ликвидност. Следователно - с активите, които могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения, считано от 31. 12. 2021 год. Кумулативно към посочената дата са натрупани изискуеми непогасени задължения /Таблица № 32/. След 31. 12. 2021 год. е последвал период на непрекъсната неплатежоспособност, довела до драстично влошаване на финансовото състояние. Съобразно междинен баланс към 31. 05. 2022 год. коефициентът за обща ликвидност е паднал до 0,31 и е останал такъв на балансова дата 30. 06. 2022 год. В отрицателни стойности са коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост. Дружеството е продължило плащанията, но избирателно. Считано от 31. 12. 2021 год. е започнало и съществено влошаване на показателите за обращаемост на материалните запаси, съчетано със значително влошаване на показателите за рентабилност. Констатираните от експертизата липса на персонал, отрицателна стойност на собствен капитал и спиране на платежния процес през м. юни 2022 год. са последица от започналата неплатежоспособност и то в предходен финансов период.
Според въззивния състав положителната величина между краткотрайните активи и краткосрочните задължения за 2021 год. в Таблица 12 и 39, е определена единствено по счетоводни данни, без съобразяване на неотразените в счетоводството задължения, подробно описани от вещото лице. При съобразяване на действителната величина на краткосрочните задължения вписаните в Таблица 12 пасиви в размер на 14129 хил. лева следва да се увеличат до размер на 37512 хил. лева и надхвърлят стойността на краткотрайните активи /Таблица 26 и 38/.
По отношение на коефициентът за бърза ликвидност, който към края на финансовата 2021 год. е размер от 0,67 - в рамките на оптималните размери съдът е изложил, че определянето му се извършва въз основа на величината на краткотрайните вземания, които още през първото шестмесечие са намалени със сумата от 11783 хил. лева като резултат от обезценка и погасяване. Обезценка на този вид активи се прави, когато има доказателства или голяма вероятност предприятието да не получи сумите съгласно договорните условия с третото лице, включително и лихви към главницата. Тогава то определя възстановимата стойност на кредитите и вземанията, т. е. актуалната стойност на очакваните парични потоци. По същество това е номиналната стойност, дисконтирана с подходящ лихвен процент. Обезценката на вземания е различна от тяхното отписване, което се извършва само при пълно погасяване. Извършената обезценка и отписване на вземания в първата половина на 2022 год. поставя под съмнение съществуването на краткотрайни активи в посочената величина към балансова дата 31.12.2021 год. Следователно - част от вземанията, участващи при определянето на коефициента за обща и незабавна ликвидност към 31. 12. 2021 год. нямат характера на актив като ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от които се очаква да постъпят бъдещи икономически ползи /НСС - Общи разпоредби/. Този вид ресурс не е довел до бъдещи икономически изгоди в отчетените размери и в отчетените периоди.
В крайна сметка съдът е приел, че при съвкупната преценка на гореизложеното, началната дата следва да се определи на 31. 12. 2021 год., тъй като това е началният момент на последвала непрекъсната неплатежоспособност, съчетана с наличие на непогасени и до момента задължения.
Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение в случая не следва да се допусне.
За да бъде допуснато такова обжалване касаторът следва да формулира правен въпрос, който да съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият смисъл е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., т. е. въпросът да е именно правен и да е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и по делото да се установи наличието на някой от допълнителните селективни критерии, законоуредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.
В случая първият въпрос на касатора е правен и принципно годен да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на същия обаче не е налице поддържаният допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Точният смисъл на сочената законова разпоредба е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., според което разяснение правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Нищо от изложеното в настоящият процесен случай не е налице. Касаторът не обосновава наличието на поддържания от него допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с конкретни твърдения в насока на приетото по задължителен за съдилищата начин в т. 4 от цитираното тълкувателно решение, а се ограничава само декларативно да заяви, че според него по така формулирания въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, тъй като отговорът му е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Така изложеното съставлява само възпроизвеждане на съдържанието на уреждащата конкретното основание за селектиране на касационната жалба, правна норма на процесуалния закон. При така само бланкетно заявеното и липсата на конкретно обосноваване относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касационно обжалване на въззивното решение при условията на същата законова норма, не следва да бъде допуснато дори и само поради това.
В допълнение касационният състав намира, че в случая нито приложимите към спора правни норми са непълни, неясни или противоречиви, за да е наложително създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването на съществуващата, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, нито се налага промяна на създадената поради неточното им тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Приложимите норми в случая са ясни, не е налице противоречива, остаряла, несъответна на обществените условия или резултат от неправилното им тълкуване практика, напротив - по поставения въпрос е налице и на касационния състав е служебно известна обилна и еднопосочна практика на касационната инстанция, наличието на която поначало изключва възможността за селектиране на касационната жалба по така поставения въпрос, и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Вторият въпрос на касатора е правен и отговорът му е обуславящ за изхода на производство, като процесното, поради което и съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на него не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото видно от възпроизведените и в настоящите мотиви, такива на въззивния съд към обжалваното решение, обективирали решаващите за изхода на делото във въззивната инстанция изводи на съда, последните са не в противоречие, а в стриктно съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС.
Изложеното по отношение на втория въпрос важи и за третия въпрос на касатора. Същият е правен, а отговорът му е обуславящ за изхода на всеки правен спор, като относим към общите задължения на съда по събирането, оценка на доказателствата, обсъждането на твърденията и възраженията на страните, и мотивиране на съдебните решения, като гаранции за законосъобразността на процеса и на постановените в него актове, поради което и въпросът съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на него обаче не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Отново видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, включително във възпроизведената им в настоящите мотиви тяхна част и противно на твърденията на касатора, посоченото при обосноваването на въпроса му конкретно писмено доказателство – споразумение, е взето предвид и е обсъдено от съда, при формиране на изводите му, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция, а оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване за противното, са неоснователни.
Заявеното само бланкетно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение, не е обосновано с конкретни твърдения, поради което и съдът не дължи обсъждане на същото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 130 от 20. 04. 2023 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в. т.д./н./ № 30 по описа на съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: