О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3531

София, 14.11.2023 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова ч. гр. дело №4207 по описа за 2023г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба от Д. М. Б., чрез назначения му особен представител адвокат В. Н., срещу определение №600/03.08.2023г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено определение №574/26.06.2023г. по г. д.№539/2023г. на Районен съд – Ловеч за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на Административен съд – Ловеч.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Предявеният иск е с правната квалификация по чл.45 от ЗЗД и съдът неправилно е причислил ответника към специализираните органи по изпълнение на наказанията. Сочи се, че ответникът е назначен за касиер и е редови държавен служител, за който не са налице законови пречки да носи гражданска или деликтна отговорност по общия ред. Твърди, че същият не е длъжностно лице по смисъла на ТР №2/2015г. на ОСГК на ВКС, а в исковата молба подробно са изложени твърденията за претърпените от ищеца вреди и уврежданията, от които същите са настъпили. Не е предявен иск срещу ГДИН. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на обжалваното решение с разясненията дадени в ТП №2/2015г....