В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1013 по описа за 2012г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби - от Прокуратурата на Р. Б. и от И. К. Б. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 949 от 11.06.12г. по в. гр. д.№ 1056/12г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 882 от 10.02.12г. по гр. д.№ 8538/10г. на Софийски градски съд в частта, в която е уважен предявения иск за разликата над 10 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за сумата над 10 000лв. и е потвърден обжалвания акт в останалата част, с която е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на И. К. Б.,на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 от З. сумата от 10 000лв.-представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на повдигнати и поддържани срещу нея обвинения по чл. 311 ал. 1 от НК,ведно със законната лихва, считано от 20.07.10г. до окончателното й изплащане.

Като основание за допустимост и във двете касационни жалби се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК,като се твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с т. 11 от ППВС №4 от 23.12.1968г. и т. 3 и т. 11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т. 19 от ТР №1 от 4.01.2001г. по въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществе-ния критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.Прокуратурата се позовава на две решения на ВКС/без задължителен характер/ и на решение на САС, което поради това, че не съдържа отбелязване за влизане в сила - е несъотносимо.К. Б. се позовава освен на цитираните тълкувателни решения и на постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 16 от 2.02.11г. по гр. д.№ 396/10г. на ІІІ г. о.на ВКС и на определение по чл. 288 от ГПК,което е без задължителен характер.

Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори.

Жалбите са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

При определяне на размера на следващото се обезщетение - въззивният съд е съобразил от една страна, че И. К. Б. е била оправдана, след като е била обвиняема за извършено умишлено деяние, при производството продължило около 1.5 години и наложена мярка за неотклонение „подписка”,а от друга, че освен следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалата е претърпяла и допълнителни вреди, свързани с дискредитирането й пред обществото/била е уважаван от съгражданите си кмет, а след образуването на производството и широкото му отразяване в медиите авторитетът й значително е пострадал/, загубила е работата си /била е учителка, а след повдигането на обвинението не са я взели на работа/ и производството е станало причина за влошаване на здравословното й състояние / с медицинска експертиза е установено, че страда от „постраматично стресово разстройство с клични изяви:главоболие, замаяност, безсъние, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, загуба на способност за изживя-ване на удоволствия, загуба на интерес към обичайни дейности, психическо и физическо изтощение, безнадежност, отчаяние”/.Пострадалата е променила начина си на живот, ограничила е контактите си, последвали са значителни негативи за нея и нейните близки.

В тази връзка, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/,но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в двете жалби. В цитираната от касатора т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени.В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение.Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална и се отчитат различни обстоятелства/затова представените от касатора решения, които са постановени при друга фактическа обстановка - не следва да се обсъждат/.

По делото - въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил - продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянията, за които е повдигнато обвинение, отражението върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.

Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 949 от 11.06.12г. по в. гр. д.№ 1056/12г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: