№ 471

[населено място], 06.10.2017г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на трети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 1622 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение №57/05.04.2017 год. по ч. т.д.№ 81/2017 год. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му с която е отменено определение № 415/ 11.11.2016 год. по т. д.№ 95/2015 год. на Окръжен съд – Габрово и е допълнено, на основание чл. 248 ГПК, определение № 180 / 14.09.2016 год. по т. д.№ 95/2015 год. на същия съд, като жалбоподателят е осъден да заплати на [община] сумата от 8 772 лева, понесени по делото разноски. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, като счита, че същото е в разрив със задължителните указания в ТР № 6 / 2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, досежно извършената от съда преценка за сложността на спора, при произнасяне относно възмездяването на разноски, тъй като не е съобразил, че още с отговора на исковата молба ответникът е противопоставил недопустимост на иска, предвид правосубектността на ищеца / юридическо лице / и с оглед правното основание на претенциите, поради което, и доколкото на същото именно основание исковете са оставени без разглеждане, очевидно излишно са водени последващите процесуални действия. С отговора и след отхвърлените искания на ищеца в първото съдебно заседание, поради воденето на производството като „ бързо „, според жалбоподателя е отпаднала правната сложност на спора, което съдът е следвало да съобрази при произнасянето си по отговорността за разноски.

...