ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 569

гр. София, 04.10.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1075 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №25 от 20.02.2017 г. по в. т.д.№270/2016 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №89 от 03.06.2016 г. по т. д.№3/2016 г. на ОС Русе, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че клаузата на точка 11.1.3 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по Договор за банков кредит №2296 от 14.04.2008 г. е неравноправна на основание чл. 143, точки 10, 12 и 13 от Закона за защита на потребителите, поради което на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите е нищожна и [фирма] е осъдено да заплати на Д. В. Д. сумата от 12 544.45 евро – неправомерно получена парична сума за периода 14.04.2008 г. – 20.02.2015 г., с която банката се е обогатила без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2015 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Какви са предпоставките, които трябва да бъдат налице, за да се приеме, че една клауза е индивидуално уговорена...