ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№59 София. 09.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 1904/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат В. Г., срещу решение № 10 от 07.01.2014 г. по т. д. № 4128/2013 г. Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 1229 от 10.07.2013 г. по т. д. № 1917/2011 г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VI-1 състав. С посоченото решение [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 42 000 лева, на основание чл. 327 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 18.05.2011 г. и сумата 10 785.26 лв. – лихва за периода от 31.01.2011 г. до 18.05.2011 г., ведно с разноските по делото.

В жалбата са инвокирани основанията по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от АС – София. К. поддържа, че не е бил редовно призован на посочения съдебен адрес. Освен това, в нарушение на материалния закон и при непроведено пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество по отношение изпълнението на задължението по договора за доставка и монтаж на гипскартон и съответно приемане на изпълнението, въззивният съд е направил извод за дължимост на исковата сума. Според касатора издадената преди осъществяване на доставката на гипскартона и монтажа му фактура не представлява документ, доказващ изпълнението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1...