ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55

София, 09.02.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.01.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от председателя

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 1278 /14 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на К. К. Т. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2429 от 30.12.2013 год., по в. гр. д.№ 3501/2013 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 5818 от 29.07.2013 год., по гр. д. №5260/2012 год. за отхвърляне на предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу

ЗК [фирма]

пряк

иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 12 000 лв. до пълния размер на исковата сума от 30 000 лева.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в молба вх.№ 2071/21.02.2014 год., касаторът е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право,

свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, при които следва да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да справедливо, предвид нивото на застрахователно покритие към датата на непозволеното увраждане.

Като израз на визираното противоречие със задължителната практика е посочено решение...