Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 311 от 03.11.2014 г. по т. д. № 2873/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от банката касационна жалба срещу решение № 983 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 107/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.

Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Счита, че при постановяването му не е отчетен фактът на обективно съединяване на искове, цената на единия от които съвпада със законово определения минимум от 10 000 лв. за търговските дела.

Ответниците по частната жалба – С. В. П. и Ю. М. Ш., двамата от [населено място] – оспорват същата като неоснователна по съображения в депозираните по делото писмени отговори от 12.01.2015 г. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е

процесуално допустима

, но разгледана по същество – същата е

неоснователна

.

За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от обективно съединените искове, предмет на делото, е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер – до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела.

Определението е

правилно

.

Изводът за недопустимост на касационното обжалване следва да бъде споделен. Извършената от първия тричленен състав преценка е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. Правилно е отчетено обстоятелството, че се касае за обективно съединяване на искове, поради което предвиденият в закона минимален размер на цената на иска, като условие за допустимост на касационното обжалване, трябва да е налице за всяка от претенциите – изискване, което в случая не е изпълнено, доколкото главният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ е за сумата 10 000 лв., а акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата 2 943.09 лв.

Като правилен следва да бъде преценен и изводът относно търговския характер на настоящия спор поради това, че процесното главно вземане произтича от една от абсолютните търговски сделки по чл. 1 ТЗ, каквато е записът на заповед.

Неоснователно е становището на частния жалбоподател, че касационното обжалване е допустимо, тъй като размерът на една от претенциите съвпада с посочения минимум по чл. 280, ал. 2 ГПК за търговските дела – 10 000 лв. Граматическото тълкуване на тази норма, предвид употребата на предлога „до”, а не предлога „над”, налага извода, че касационният контрол е допустим само, ако цената на иска е по-голяма от сумата 10 000 лв.

Поради изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответниците по частната жалба за присъждане на направените от всеки от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1000 лв., чието заплащане в брой е удостоверено както в двата договора за правна защита и съдействие от 08.01.2015 г., така и в представените две пълномощни.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

определение № 311 от 03.11.2014 г. по т. д. № 2873/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

ОСЪЖДА

[фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на всеки от ответниците С. В. П. и Ю. М. Ш. направените по делото разноски в размер на сумата 1000 (хиляда) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: